Ултиматумът на Борн

— Но всичко това е лъжа, нали, Алекс? Имало е и има вашингтонска връзка и Чакала знае това. Той го е знаел, когато е открил двама ви с Панов в Хонконг. Открил е имената ви в руините на онази къща на „Виктория Пийк“, където по общо мнение Джейсън Борн трябваше да бъде застрелян. Потвърдил го е снощи, когато неговите пратеници са се доближили до вас в парка „Смитсън“. Накрая той е разбрал, че всичко, на което е вярвал в продължение на тринадесет години, се потвърждава. Участникът в „Медуза“, известен като Делта, е бил Джейсън Борн, а Джейсън Борн е творение на американското разузнаване и все още е жив. Жив е, крие се и е под закрилата на своето правителство.

Конклин стовари юмрук върху страничната облегалка на фотьойла.

— Как ни откри? Как ме намери? Всичко, абсолютно всичко беше така тайно. Макалистър и аз го проверихме!

— Мисля си за няколко възможности, но да отложим този въпрос, защото сега нямаме време. Трябва да действаме, като не забравяме, че това, което знаем е известно и на Карлос… „Медуза“, Алекс.

— Какво? Как да действаме?

— Ако Борн е бил изтеглян от „Медуза“, нашите операции са се съобразявали с това. Иначе как би могъл да бъде създаден ключът Борн? Онова, което Чакала не знае или още не е предусетил, е до каква степен това правителство, и специално някои хора от правителството, ще продължат да пазят „Медуза“ в пълна тайна. Както посочи, някои много важни личности от Белия дом и Държавния департамент биха могли да изгорят…

— И изведнъж ние се сдобиваме с няколко наши Валдхаймовци — Конклин кимна, намръщи се и сведе поглед. Очевидно го налегнаха тежки мисли.

— Нуй Дап Ранх — каза Уеб, почти шепнешком. При звука на ориенталските думи Алекс отново остро погледна Дейвид.

— Това е кодът, нали? — продължи Уеб. — Нуй Дап Ранх — „Горгоната“.

— Ти си спомни.

— Едва тази сутрин — отговори Джейсън Борн, а очите му гледаха студено. — Когато Мери и децата се качиха в самолета и се скриха в мъглата над Бостънското пристанище, аз внезапно се озовах там, в друг самолет, по друго време, радиото пропука и се чуха думите: „Горгона, Горгона, прекъсвам… Горгона, чуваш ли? Прекъсвам!“ Изключих проклетата машина и огледах мъжете в кабината, която изглеждаше готова да се разпадне в бурята. Изучавах всеки поотделно и се питах, дали ще се измъкнат живи, дали аз ще остана жив, а ако не оцелеехме, как ли щяхме да умрем. Тогава видях как двама от мъжете навиват ръкавите си. Показаха се онези отвратителни малки емблеми, които ги държаха подвластни…

— Нуй Дап Ранх — каза Конклин. — Лице на жена със змии вместо кичури коса. Горгона. Ти отказа да ти направят такава.

— Та кога не съм го смятал за белег на отличие — прекъсна го Уеб-Борн и примига. — Всъщност, дори обратното.

— В началото служеше за разпознаване, а не като критерий или белег за отличие. Беше една сложна татуировка от вътрешната страна на ръката, под лакътя. Само един художник в Сайгон изработваше модела и цветовете.

— Оня беше специалист. Направи много пари в онези години.

— Всеки офицер от щаба на командването, свързан с „Медуза“, имаше татуировка. Те бяха като вманиачени деца, които намират пръстени с тайни кодове в пликчета с бонбони.

— Не бяха деца, Алекс. Вманиачени да, мога да се обзаложа за това, но не и деца. Бяха заразени с един гаден вирус, наречен безотговорност, и във вездесъщото командване в Сайгон се пръкнаха доста милионери. Истинските деца бяха осакатени и избивани в джунглите, докато много типове с изгладени униформи каки разполагаха с лични куриери, които сновяха из швейцарските банки.

— Внимателно, Дейвид. Може би говориш за някои много важни хора от правителството.

— Кои са те? — попита тихо Уеб, докато държеше чашата пред себе си.

— За онези, които знаех, че са затънали до шия в мръсотията, се уверих, че са изчезнали с падането на Сайгон. Но аз напуснах оперативната работа няколко години преди това, а никой не говори много за онова време и изобщо нищо за Горгоната.

— И все пак ти може би имаш нещо предвид.

— Разбира се, но нищо конкретно, нищо, което макар и малко да служи за доказателство. Това са възможности, основаващи се на начин на живот, недвижимо имущество, което не би трябвало да притежават, места, където не би трябвало да си позволяват да ходят или постове в корпорации, оправдаващи заплати и сделки с акции, при положение, че нищо в миналото им не оправдава тези длъжности.

— Ти описваш цяла мрежа — каза Дейвид напрегнато, с гласа на Джейсън Борн.

— Ако я има, то тя е много затворена — съгласи се Конклин. — Много специална.

— Направи списък, Алекс.

— Ще има много празни места.

— Тогава първоначално се придържай към важните хора в правителството, които бяха свързани с командването в Сайгон. Може дори да включиш и онези, които притежават недвижимо имущество, а не би трябвало да го имат, или онези, които са на високо платена работа в частния сектор, а не би трябвало да я имат.

— Повтарям ти, че подобен списък ще бъде безполезен.

— Но не и при твоята интуиция.

— Дейвид, какво общо, по дяволите, има това с Карлос?