Ултиматумът на Борн

Калвър Парнъл, магнат в хотелиерството от Атланта, чието двадесетгодишно практикуване в този бизнес го бе довело до поста шеф на протокола в Белия дом, сърдито затвори телефона в кабинета си, записвайки шеста ругатня в официалния си работен бележник. При изборите и сега, при подмяната на персонала в Белия дом, той беше заместил предишния служител от администрацията — жена от добро семейство, която не знаеше нищо за политическите последици от списъка за покани на хиляда и шестстотинте. По-късно, с най-голямо раздразнение, откри, че самият той е във война с една от своите помощнички — друга жена на средна възраст, възпитаничка на някакъв идиотски престижен колеж в източните щати. Като капак, тя се оказа известна дама от вашингтонския хайлайф, която даваше заплатата си на някаква префърцунена танцова група, чиито участници се перчеха по бельо, ако изобщо носеха такова.

— Идиотщина! — ядосваше се Калвър, прокарвайки ръка през прошарения си бретон. Вдигна телефона и набра четири цифри. — Дай ми Редхед, сладурче — пропя той, като засили и без това подчертания си южен акцент.

— Да, господине — каза поласканата секретарка. — Той говори по друга линия, но аз ще прекъсна. Почакайте един момент, господин Парнъл.

— Ти си прекрасна!

— О, благодаря ви! Само за момент.

Това винаги минава, помисли си Калвър. Малко масло от магнолия винаги действа по-добре от кората на чворест дъб. Тази мърла, първата му помощничка, трябва да получи урок от началниците си южняци. Тя говореше така, сякаш някой зъболекар янки беше пломбирал всичките й зъби.

— Ти ли си, Кал? — долетя гласът на Редхед и прекъсна мислите на Парнъл, докато той пишеше седмата мръсотия в тефтера си.

— Идиотски прав си, мой човек, и ние имаме проблем. Пак е оная френска кучка. Подбрала е имената на всички юнаци от Уолстрийт за една маса за приема на двадесет и пети, в чест на новия френски посланик и разправяше, че трябвало всички да ги махнем заради някаква групичка ексцентрични танцьорчета. Казва, че тя и първата дама много държали на това. Доста френски кръгове и интереси са насочени към тези паралии от Уолстрийт. А джабулата в Белия дом може да ги качи на върха. Всеки жабар на борсата ще си помисли, че са хванали целия град за ушите.

— Стига, Кал — прекъсна го разтревоженият Редхед. — Може би имаме и по-голям проблем.

— Какъв проблем?

— Когато навремето бяхме в Сайгон, ти чувал ли си за нещо или някого с името Горгона?

— Слушал съм много за епеци на зарове — изкикоти се Парнъл, — но не и за Горгона. Защо?

— Човекът с когото току-що разговарях — ще се обади пак след пет минути — сякаш ме заплашваше. Всъщност той направо ме заплашваше, Кал! Спомена за Сайгон, подхвърли, че тогава се е случило нещо ужасно и повтори Горгона няколко пъти, като че ли аз би трябвало да хукна и да се скрия.

— Остави тоя мръсник на мен! — избоботи Парнъл. — Зная за какво говори това копеле! Това е оная нахакана кучка, първата ми помощничка — тя е проклетата Горгона. Дай на оня глупак телефона ми и му кажи, че съм наясно с всичките му идиотщини.

— Моля те, Кал, кажи ми истината.

— По дяволите, нали беше там, Редхед… Въртяхме няколко игрички, дори няколко малки казина, и някои тъпанари загубиха доста ризи, но нямаше нещо, което войниците да не са правили, нали!… Ние просто го направихме на по-високо равнище и само дето обърнахме няколко проститутки, които се разхождаха из улиците… Не, Редхед, онази елегантна мръсница, така наречената помощничка, си мисли, че е научила нещо за мен. Затова действа през теб, нали всички знаят, че сме приятели… Кажи на оня лигльо да ми се обади и ще го уредя с оная кучка! Ей, приятел, тя направи грешен ход! Моите юнаци от Уолстрийт са вътре, а нейните сладурчета са вън!

— Добре, Кал. Направо ще му кажа да се свърже с теб — каза Редхед, известен още като вицепрезидент на САЩ, и затвори телефона.

Телефонът иззвъня след четири минути и думите бяха направо изстреляни към Парнъл.

— Горгона, Калвър, ние всички сме в беда.

— Не, ти ме слушай, дървена главо и аз ще ти кажа кой е в беда! Тази Горгона е най-долна мръсница! Един от нейните тридесет или четиридесет скопци може да е хвърлял епеци в Сайгон и това да е струвало загубата на няколко от най-рекламираните й гърли срещу плащане в брой, но тогава на никого не му пукаше, а и сега на никого не му пука. И специално на един полковник от военноморските, който от време на време обича да поиграва на покер. Той в момента седи в Овалния кабинет. И още повече, копеле, когато той научи, че тя се опитва да позори смелите момчета, които искаха само малко развлечения, докато водят тази неблагодарна война…

Александър Конклин затвори телефона във Виена, Вирджиния. Провал едно и провал две… а и той никога не беше чувал за Калвър Парнъл.

Председателят на федералната комисия по търговия Албърт Армбрустър изруга и затвори душа, като чу пискливия глас на жена си в пълната с пара баня.

— Какво, по дяволите, има, Мами? Не мога да взема един душ, без да ми пречиш.