Ултиматумът на Борн

— Само джобовете. Много внимателно… Жената на Суейн слиза по стълбите. Ще ти се обадя, когато си отидат. Свържи се с онзи доктор!

Айвън Джакс, завършил Йелския медицински институт, специализирал хирургия в Колежа по хирургия в Масачузетс, роден в Ямайка, някогашен „консултант“ на ЦРУ благодарение на друг черен негов приятел с невероятното име Кактус, мина с колата си през вратата на имението на генерал Суейн в Манасас, Вирджиния. Имаше моменти, мислеше си Айвън, когато му се искаше никога да не е срещал стария Кактус, и този беше един от тях. Но въпреки чувствата си тази вечер, никога не бе съжалявал, че Кактус бе влязъл в живота му. Благодарение на неговите „вълшебни хартийки“ Джакс бе извел от Ямайка брат си и сестра си. По онова време на солидните професионалисти не бе разрешено да емигрират, още повече с лични капитали.

Кактус обаче бе използвал съвършени имитации на правителствени разрешителни и бе измъкнал от страната двамата младежи. На стария фалшификатор му трябваха само откраднати празни бланки на официални документи. Понастоящем братът на Айвън беше преуспяващ адвокат в Лондон, а сестра му — научен работник в Кембридж.

Да, беше длъжник на Кактус, помисли си доктор Джакс и зави с комбито по алеята към входа на къщата. Когато преди седем години го беше помолил да „консултира“ няколко „приятели в Лангли“, той му беше направил тази услуга. Но в дискретната връзка на Айвън с ЦРУ имаше и други преимущества. Когато Сиега дойде на власт, едно от първите семейства законни собственици, които си получиха обратно „присвоеното“ беше семейството на Джакс. Семейните им владения бяха в Монтего Бей и Порт Антонио. Това беше заслуга на Конклин, но без Кактус нямаше да има и Конклин — поне в приятелския кръг на Айвън… Защо му трябваше на Алекс да звъни точно тази вечер? Тази вечер бе дванадесетата годишнина от сватбата му и той беше изпратил децата си да пренощуват у съседите, за да могат двамата с жена му да бъдат сами — насаме с ребрата по ямайски, приготвени от единствения човек, който знаеше как — майстор-готвачът Айвън. Към вечерята имаше и голямо количество тъмен ром и няколко страхотно еротични потапяния, както ги е майка родила, в басейна. Бъди проклет, Алекс! Дваж проклет да е тоя тъп ерген, който, като чу за семейното тържество, рече: „Какво значение има там някакъв си ден! Нали е минала цяла година? Прави си купона утре, а на мен ми трябваш днес.“

И той беше излъгал жена си, бивша старша сестра в Масачузетския институт. Бе й казал, че един пациент е на границата между живота и смъртта.

Джакс изключи двигателя, грабна чантата си и изскочи от колата. Докато я заобикаляше, вратата на къщата се отвори и на прага се появи висок човек с плътно прилепнали черни дрехи.

— Аз съм вашият доктор — обясни Айвън и заизкачва стълбите. — Нашият общ приятел не ми даде името ви, но предполагам, че не ми се полага да го знам.

— Май сте прав — съгласи се Джейсън, като се ръкува с непознатия.

— Тази ваша ръкавичка ми е доста добре позната.

— Нашият общ приятел не ми каза, че сте черен.

— Това притеснява ли ви?

— Съвсем не. Това ме накара да го заобичам още повече — на него просто не му е дошло наум, че трябва да казва нещо.

— Мисля, че ще се разбираме добре с вас. Хайде да тръгваме, безименни човече.

Борн седеше на около десет фута от бюрото, докато Джакс бързо и умело вършеше работата си около трупа. Милостиво бе завил главата с газена материя.

— Вие свършихте ли тук? — попита той Джейсън.

— Огледал съм всичко сантиметър по сантиметър, докторе. Това ли имахте предвид?

— Искам тази стая да се запечата. Никой не бива да влиза в нея, докато нашият общ приятел не разреши.

— Изобщо не мога да гарантирам това — каза Борн.

— Тогава той трябва да го стори.

— Защо?

— Вашият генерал не се е самоубил, безименни човече. Бил е убит.

12

— Жената — каза по телефона Алекс Конклин. — Както ми го описваш, трябва да е жената на Суейн. Господи!

— Това не променя нещата, но изглежда е тя — съгласи се с половин уста Борн. — Без съмнение е имала предостатъчно основание да го направи, и все пак, ако го е направила, не е казала на Фланаган, а това не е логично.

— Не, не е… — Конклин замълча, после рече бързо: — Искам да поговоря с Айвън.

— Айвън? Твоят лекар ли?

— Да.

— Нищо. Навън е и… „опакова пратката“, както се изрази.

— В неговата кола ли?

— Точно така. Пренесохме тялото…

— Защо е толкова сигурен, че не е самоубийство? — прекъсна го Алекс.

— Суейн беше дрогиран. Каза, че после ще ти се обади и ще ти обясни. Иска да се махне оттук и никой да не влиза в тази стая, след като си отидем — след като аз си отида, докато ти не разрешиш да се съобщи на полицията. Той ще ти обясни и това.

— Господи, вътре сигурно е страшна свинщина.

— Картината не е приятна. Какво искаш да направя?

— Дръпни пердетата, ако има пердета, провери прозорците, и, ако е възможно, заключи вратата. Ако няма как да я заключиш, огледай се за…

— Намерих в джоба на Суейн връзка ключове — прекъсна го Джейсън. — Проверих, един от тях става.