Ултиматумът на Борн

— Смятам, че трябва да се насочим другаде — каза директорът. — Но преди това вие, господин Конклин, трябва да вземете решение. Вие разбирате, че нито един от нас не знае какво се съдържа във въпросния свръхсекретен архив… Наистина, разговаряли сме, и както господин Касет ви каза, разбрахме, че сте свършили невероятна работа в Хонконг, но не знаем точно каква. Ние дочухме слухове от далекоизточните ни радиостанции, но честно казано, повечето от нас сметнаха, че са преувеличени при предаването. Най-важните сред тях бяха вашето име и името на убиеца Джейсън Борн. Тогава клюката беше, че вие сте отговорен за залавянето и екзекуцията на убиеца, когото знаехме като Борн, но преди малко в гнева си вие използвахте фразата „непознатият мъж“ който приел името „Джейсън Борн“ и заявихте, че той бил жив и се укривал. За да бъда точен, ще ви кажа, че ние сме в затруднение или поне аз съм или един Бог знае.

— Вие не сте ли изваждали информацията?

— Не — отговори Десоул. — Това беше мое решение. Ти може би знаеш, а може би не, но при всяко посягане към архив със свръхсекретна информация се извършва автоматично отбелязване на съответната дата и час… Тъй като директорът ме информира, че в Агенцията за сигурност са се паникьосали за някаква нелегално вписана точка, аз реших да не предприемам нищо. Не съм пипал там почти пет години, не съм чел или научил нищо и, следователно, не съм давал информация на съмнителни хора, каквито и да са те.

— Пазел си кожата си.

— Съвсем сигурно, Алекс. Тези данни са защитени с флага на Белия дом. Сега нещата тук са относително стабилни и на никого не му трябва да дразни онези от Овалния кабинет. Зад бюрото там стои нов човек, но предишният президент е все още жив и упорит. Ще се допитат до него, следователно, защо да се рискува?

Конклин каза тихо:

— В такъв случай, вие наистина не знаете нищо, така ли?

— Това е истината, Алекс — каза заместник-директорът Касет.

— Давам думата си — добави Стивън Десоул, а ясните му големи очи се спряха сериозно на Конклин.

— Ако искате нашата помощ, ние би трябвало да знаем още нещо, освен противоречивите слухове — продължи директорът. — Не зная дали можем да помогнем, но зная, че ако сме в такова пълно неведение, можем да свършим съвсем малко работа.

Алекс отново изгледа мъжете. Бръчките по измъченото му лице се открояваха повече от всякога, сякаш решението, което щеше да вземе в момента, беше прекалено мъчително за него.

— Няма да ви кажа името му, защото съм дал дума. Това ще стане може би по-късно. А не може да се открие и в архивите, там също го няма. Това е прикритие, за което също съм дал дума. Останалото ще ви разкажа, защото искам вашата помощ и искам също така тези данни да си останат там, в черната дупка… Откъде да започна?

— Може би с тази среща? — предложи директорът. — Кое я наложи?

— Добре, ще ви обясня набързо това. — Конклин се загледа замислено в масата, като разсеяно стискаше бастуна си. След това вдигна поглед: — Снощи в увеселителния парк в околностите на Балтимор беше убита една жена…

— Прочетох за случая в „Поуст“ тази сутрин — прекъсна го Десоул. — Боже мой, да не би вие…

— Аз също — намеси се Касет и спря кафявите си очи на Алекс. — Това се случило пред стрелбището. После го затвориха.

— Видях статията и си помислих, че е някакъв ужасен инцидент — поклати бавно глава Валентино. — Но не я прочетох.

— Получих обичайната купчина изрезки с новини — каза директорът. — Не си спомням такава статия.

— Замесен ли си, приятелче?

— Ако не е било за мен, то това е ужасно убийство… Искам да кажа, ако не е било за нас.

— Нас ли? — разтревожено се намръщи Касет.

— Морис Панов и аз получихме еднакви телеграми от Джейсън Борн, в които ни молеше да бъдем в увеселителния парк в девет и половина снощи. Било спешно и трябвало да се срещнем с него пред стрелбището, но в никакъв случай да не го търсим у дома му или където и да било другаде, Холанд. Ние и двамата, независимо един от друг, допуснахме, че той не иска да безпокои жена си, че има да ни каже нещо лично и не иска тя да знае, Холанд. Пристигнахме по едно и също време, но пръв забелязах Панов и усетих, че става нещо лошо. Погледнато от наша гледна точка, пък и от страна на Борн, трябваше да се видим и да разговаряме, преди да отидем на срещата. Беше ни наредено да не го правим. Нещо не беше наред и затова направих всичко възможно да измъкна бързо и двама ни оттам. Трябваше веднага да се предприеме нещо за отвличане на вниманието.

— Тогава хукна да бягаш — обади се Касет.

— Това беше единственото, което ми хрумна и едно от малкото неща, за които става този бастун, освен че ме държи изправен. Заудрях всички, които се изпречиха пред очите ми. Пострадаха пищяли, колена, цици. Измъкнахме се от кръга, но онази нещастна жена беше убита.

— Как ти се вижда това? Как можеш да го обясниш? — попита Валентино.