Ултиматумът на Борн

— Имаше нещо много по-сериозно. Сред клиентите на новия Джейсън Борн беше един луд от Бейджинг, предател от Гоминдан в правителството, който щеше да подпали Далечния изток. Беше решил да унищожи китайско-британското съглашение от Хонконг, да закрие колонията и да превърне цялата територия в хаос.

— Война — каза тихо Касет. — Бейджинг ще навлезе в Хонконг и ще го превземе. А ние всички трябваше да избираме страна. Война.

— И то в ядрената епоха — добави директорът. — И докъде е стигнало всичко това, господин Конклин?

— Вицепремиерът на Народната република беше убит по време на клането в Коулун. Самозванецът беше оставил визитната си картичка. „Джейсън Борн“.

— Господи! Трябвало е да го спрат! — избухна директорът и стисна лулата си.

— Спряха го — каза Алекс. — Чрез единствения мъж, който можеше да го проследи и залови — нашият Джейсън Борн. Това е всичко засега, като повтарям, че този мъж е отново тук с жена си и децата си, а Карлос го преследва. Чакала няма да се успокои, докато не разбере, че единственият жив човек, който може да го разпознае, е мъртъв. Затова приберете всичко, което ни дължат в Париж, Лондон, Рим, Мадрид. И по-специално в Париж. Някой трябва да знае нещо. Къде е Карлос сега? Какви са контактите му тук? Той има детективи във Вашингтон, именно те, които и да са, откриха Панов и мен! — Той стисна несъзнателно бастуна си и се загледа през прозореца. — Не разбирате ли — добави той тихо, като че ли на себе си, — ние не можем да допуснем това да се случи. О, Господи, не можем да позволим това да се случи!

За втори път емоционалният изблик бе приет с мълчание, а мъжете от ЦРУ размениха погледи. Изглежда безмълвно бяха стигнали до единодушие. Три чифта очи се спряха на Касет. Той кимна, приемайки избора, като човек най-близък на Конклин и заговори:

— Алекс, съгласен съм, че всичко води към Карлос, но преди да започнем да действаме в Европа, трябва да сме сигурни. Не можем да си позволим фалшива тревога, защото сами ще подадем на Чакала чашата за жертвоприношение, след която той ще тръгне. Ще му покажем колко уязвими сме били във всичко, свързано с Джейсън Борн. От онова, което ни разказа, излиза, че Карлос ще изрови една отдавна забравена операция, известна под името „Тредстоун седемдесет и едно“, ако не за друго, то поне защото повече от десет години никой от нашите агенти или сътрудници не е бил в личното му обкръжение.

Офицерът в оставка Конклин изгледа внимателно замисленото лице с остри черти на Чарлс Касет.

— Искаш да кажеш, че ако аз греша и това не е Чакала, ще отворим тринадесетгодишна рана и ще му предоставим чудесна възможност за убийство.

— Мисля, че точно това казах.

— Смятам, че това е логична мисъл, Чарли. Аз работя въз основа на външни и несъществени обстоятелства, нали така! Те стимулират инстинктите, но все пак си остават външни и несъществени.

— Бих се доверил на тези твои инстинкти много повече, отколкото на някой друг.

— Аз също — прекъсна го Валентино. — Ти спаси персонала в нашия сектор пет или шест пъти, когато всичко сочеше, че не си прав. Но все пак Чарли има основание да се съмнява. Да предположим, че това не е Карлос. В такъв случай не само ще изпращаме погрешна информация в Европа, но което е по-важно, ще губим време.

— Затова да стоим вън от Европа — каза замислено Алекс, отново като че ли на себе си. — Поне засега. Преследвайте гадовете тук. Изкарайте ги навън, арестувайте ги и ги унищожете. Аз съм целта, затова нека тръгнат след мен.

— Така ще отслабне повече защитата, която предвиждам за вас и господин Панов, господин Конклин — каза твърдо директорът.

— Тогава престанете да предвиждате, господине — Алекс погледна Касет и Валентино и внезапно повиши тон. — Ние можем да го направим, ако вие двамата ме слушате и ме оставите да го организирам.

— Работим с много неизвестни — заяви Касет. — Тази работа може да се направлява и отвън, но на наша територия. Би трябвало да уведомим Бюрото.

— В никакъв случай! — възкликна Валентино. — Никой извън тази стая няма да бъде уведомяван!

— Хубаво! — кресна Конклин, надигна се тромаво от стола и се подпря на бастуна. — Следваща спирка — Белия дом, при един председател на Националната агенция за сигурност на име Макалистър!

— Седни на мястото си!

— Аз съм в оставка! Не можете да ми заповядвате.

— Не бих и мечтал за такова нещо. Просто съм загрижен за живота ви. Доколкото разбирам, сценарият, който вие предлагате, се базира на съмнителното предположение, че който и да е стрелял по вас снощи, е бил с намерение да не ви улучи, без да го е грижа кого ще удари. Бил е само твърдо решен да ви остави жив в последвалия хаос.

— Това са няколко факта…

— Основаващи се на няколко десетки операции, в които съм участвал тук и във военния флот, а и на места, за които нямате преценка или нищо не знаете. — Директорът беше притиснал лакти в страничните облегалки на стола си. Гласът му внезапно прозвуча ясно и като команда.