Unknown

Баркър също се усмихна и си записа думите на свещеника.

- Знаете ли - продължи епископът, - картината пробужда у мен много спомени... - Той се поколеба за миг и на мен ми се стори, че сърцето ми е спряло, сетне изрече: - Но, helas⁵⁹, трябва да ви съобщя, господин Баркър, че това тук не е оригиналът. Само копие на Мадоната, която познавах тъй добре.

Журналистът престана да си записва.

- Само копие ли?

- Да, je le regrette⁶⁰. Великолепно копие, peut-etre⁶¹ рисувано от някой млад ученик на великия художник, но все пак копие.

Баркър не успя да прикрие разочарованието си - остави бележника върху масата и погледна така, сякаш - аха - и ще възрази.

Епископът се изправи и ми кимна.

- Наистина съжалявам, че сте имали такива неприятности, лейди Тръмпър.

Аз също станах и го изпратих до изхода, отвън отново го причакваха журналисти. Те замълчаха и зачакаха свещеникът да изрече някое откровение, а на мен ми се стори, че той се забавлява искрено.

- Оригиналът ли е, епископе? - провикна се един от репортерите в навалицата.

Монсеньор Гишо се усмихна благо.

- Наистина е изображение на Божията майка, но този образец тук е само копие, при това не особено добро.

С тези думи се качи на автомобила и си тръгна.

- Какво облекчение! - въздъхнах аз, след като колата се скри от погледите ни.

Обърнах се и затърсих с очи Чарли, него обаче го нямаше никъде. Завтекох се към кабинета и заварих мъжа си, стиснал картината в ръце. Затворих вратата - исках да сме сами.

- Какво облекчение - повторих. - Сега животът може да се върне в обичайното си русло.

- Знаеш, разбира се, че това наистина е картина на Бронзино - рече Чарли и ме погледна право в лицето.

- Я не ставай за смях - отвърнах аз. - Епископът...

- Не го ли видя как я държеше? - възкликна Чарли. - Човек не държи така фалшификат. Освен това го гледах в очите точно когато се двоумеше какво решение да вземе.

- Какво решение да вземе ли?

- Да. Дали в замяна на любимата си Богородица да ни съсипе живота.

- Значи, без дори да подозираме, сме притежавали шедьовър?

- Явно да. Но и досега недоумявам кой е изнесъл картината от църквата.

- Едва ли е Гай...

- Защо да не е той? Гай би оценил платното по-добре, отколкото Томи.

- Но как е разбрал къде е картината и колко всъщност струва?

- Може би от архива на полка или от случаен разговор с Дафни, която го е насочила.

- Това пак не обяснява как е разбрал, че става дума за оригинал.

- Така си е - съгласи се Чарли. - Дори подозирам, че изобщо не го е разбрал, просто е решил, че картината му дава още една възможност да ме опозори. Виж, госпожа Трентам е разполагала с доста години, през които...

- Божичко, но какво общо има с всичко това Кити?

- Госпожа Трентам просто я е използвала, за да ни заложи капан.

- Тази жена очевидно е готова на всичко, само и само да ни унищожи.

- Опасявам се, че да. Едно е сигурно: няма да остане особено доволна, когато разбере, че хитрият и план е бил осуетен.

Свлякох се на фотьойла до съпруга си.

- И какво ще правим сега?

Чарли продължаваше да стиска малкото платно така, сякаш се страхуваше да не би някой да му го грабне от ръцете.

- Можем да направим само едно.

Вечерта отидохме с колата у архиепископа. Спрях при задния вход, откъдето минаваха доставчиците.

- Много уместно - отбеляза Чарли и почука тихо на старата дъбова врата.

Отвори ни свещеник, който, без да казва и дума, ни отведе при архиепископа - заварихме го заедно с епископа на Реймс - пийваха вино.

- Сър Чарлс и лейди Тръмпър - оповести напевно свещеникът.

- Добре дошли, чада мои - поздрави архиепископът и дойде да ни посрещне. - Какво неочаквано удоволствие - допълни той, след като Чарли целуна пръстена му. - Но какво ви води в моя дом?

- Носим на епископа дребен подарък - обясних аз и му връчих малкия пакет.

Епископът се усмихна точно както се бе усмихнал, когато бе оповестил, че картината е копие. Отвори пакета бавно, досущ дете, получило подарък, въпреки че няма рожден ден. Подържа малко шедьовъра, сетне го подаде на архиепископа - да го види и той.

- Наистина великолепно! - възкликна той, след като разглежда дълго картината и я върна на своя гост. - Но къде ще я сложиш?

- Където и е мястото - над разпятието в църква „Свети Августин“ - отвърна другият мъж. - Нищо чудно след време някой, който разбира повече от тези неща, да заяви, че картината е оригинал.

Той вдигна очи и върху лицето му грейна усмивка, твърде лукава за високопоставен Божи служител.

- Защо не останете със съпруга си да вечеряте с нас - обърна се към мен архиепископът.

Благодарих му за любезната покана и изпелтечих нещо от рода, че имаме друга уговорка, след което се сбогувахме и излязохме тихо пак от задната врата, откъдето бяхме дошли.

Докато тя се затваряше, чух как епископът казва:

- Е, Пиер, спечели облога!

36.

- Двайсет хиляди лири стерлинги ли! - ахна Беки и спря пред магазина на Челси Терас номер сто четирийсет и едно.

- Сериозно?

- Толкова иска посредникът - натърти Тим Нюман.