Unknown

Когато Саймън почука на вратата на своите работодатели, Кати се замоли да не й проличи, че никога досега не са я канили в такава красива къща. Ала от опасенията й не остана следа, когато икономът им отвори и ги покани вътре. Вниманието и веднага бе приковано от нещо. Докато другите пресушаваха сякаш безбройните бутилки шампанско и си похапваха от сандвичите върху разнасяните от прислугата подноси, тя насочи вниманието си другаде и дори тръгна нагоре по стълбището, като пиеше с очи всяка от изникващите пред нея неописуеми наслади.

Първо Курбе - натюрморт във великолепни червени, оранжеви и зелени тонове, после Пикасо - два гълъба с почти докосващи се човки, заобиколени от розови цветя, след още едно стъпало погледът на Кати падна върху платно на Писаро с изобразена на него старица, понесла на гръб наръч сено - преобладаваха различните отсенки на зеленото. Ала младата жена направо затаи дъх, когато зърна картината на Сисле - Сена, нарисувана така, че да изпъкнат всички пастелни оттенъци.

- Тази ми е любимата и на мен - каза някой зад нея.

Кати се обърна и видя снажен рошав младеж, грейнал в такава усмивка, че и тя му се усмихна. Смокингът очевидно го притесняваше, папийонката му беше килната на една страна, младежът се беше подпрял на перилата така, сякаш без тях ще се строполи на земята.

- Много е красива - съгласи се Кати. - Когато бях по-малка, и аз обичах да рисувам, но именно Сисле накрая ме убеди да не си губя времето.

- В смисъл?

Младата жена въздъхна.

- Нарисувал е тази картина едва седемнайсетгодишен, още докато е бил ученик.

- Майко мила! - възкликна младежът. - Сред нас имало истинска познавачка! - Кати се усмихна на новия си познат. - Дали да не хвърлим едно око и на картините на горния етаж?

- Ами ако сър Чарлс се разсърди?

- Едва ли - отвърна младежът. - В края на краищата какъв е смисълът да си колекционер, ако другите нямат възможност също да се порадват на произведенията, които си събрал?

Насърчена от увереността му, Кати изкачи още едно стъпало.

- Невероятно! — ахна тя. - Ранно платно на Сикърт. Почти не се появяват на пазара.

- Очевидно работите в галерия.

- Работя в „Тръмпър“ - оповести гордо тя. - Галерията на Челси Терас номер едно. А вие?

- Може да се каже, че и аз работя за „Тръмпър“ - призна си младежът.

С крайчеца на окото Кати видя, че от една стая на горния етаж излиза сър Чарлс - тя за пръв път се срещаше толкова отблизо с председателя на управителния съвет. Подобно на Алиса и се прииска да изчезне в някоя ключалка, ала новият и познат дори не трепна - очевидно се чувстваше като у дома си.

Докато слизаше по стълбите, домакинът се усмихна на Кати.

- Здравейте - поздрави ги той, когато се изравни с тях. - Аз съм Чарли Тръмпър и вече знам всичко за вас, млада госпожице. Видях ви, разбира се, на търга на произведения на италианската живопис, а Беки не може да ви нахвали, справяли сте се блестящо. А, между другото, моите поздравления за каталога.

- Благодаря ви, сър - промълви Кати, понеже не знаеше какво друго да каже, а председателят на управителния съвет продължи да слиза по стълбището, като я заливаше със словесен поток, без изобщо да обръща внимание на спътника и.

- Гледам, вече сте се запознали със сина ми - допълни сър Чарлс и се извърна да я погледне. - Но не се хващайте на невинния му преподавателски вид, и той е непрокопсаник като баща си. Покажи и, Даниъл, картината на Бонар.

С тези думи сър Чарлс се скри в дневната.

- А, да, картината на Бонар. Гордостта и радостта на баща ми - рече младежът. - Не знам да съществува по-добър начин да примамиш в спалнята едно момиче.

- Значи ти си Даниъл Тръмпър?

- Не, аз съм Рафълс, прочутият крадец на произведения на изкуството - отвърна той, после хвана Кати за ръката и я затегли нагоре по стълбите към спалнята на майка си и баща си. - Я да видим какво ще кажеш за това!

- Изумително - беше единственото, което успя да изрече Кати, захласната по голата жена на Бонар - неговата любовница Мария, подсушаваща се след баня.

Картината беше окачена над спалнята.

- Баща ми е страшно горд с тази дама - обясни Даниъл. - Постоянно ни повтаря как бил платил за нея всичко на всичко триста гвинеи. Почти не отстъпва на... - не се доизказа младежът,

- Баща ти има отличен вкус.

- Много набито око за дилетант, както казва мама. Но не върви да и противоречиш, татко е купил всички картини в къщата.

- Не ги ли е избирала майка ти?

- А, не. Майка ми се е родила продавачка, докато баща ми по душа си е купувач, чудесно съчетание! Никой не може да се мери с тях още откакто Дювийн⁶² и Беренсон⁶³ завладяха пазара с произведения на изкуството.

- Тия двамата трябваше да ги тикнат в затвора - отбеляза Кати.

- Да де, но подозирам, че баща ми накрая ще се озове на същото място, както Дювийн. - Младата жена се засмя. - А сега, мен ако питаш, не е зле да слезем долу и да си вземем от храната, докато не са я опустошили.

Кати забеляза, че още щом влязоха в дневната, Даниъл отиде при една от масите в дъното и размени две от листчетата с имена върху тях.