Unknown

Стаята, която и беше взел, бе по-тясна и от жилището на Челси Терас сто трийсет и пет, ала Кати заспа още щом положи глава върху възглавницата, и се събуди чак когато забиха камбаните - вероятно на параклиса към Кралския колеж.

Двамата с Даниъл влязоха в него точно когато малките хористи тръгнаха да обикалят в индийска нишка нефа. Кати се трогна от песента им дори повече, отколкото от песнопенията на същия хор върху грамофонната плоча, която притежаваше.

След благословията Даниъл предложи да се поразходят покрай реката, за да се отървели от „излишните килограми“, които били натрупали предния ден. Хвана я за ръката и не я пусна, докато след час не се върнаха за скромния обяд в колежа.

Следобед я разведе из музея „Фицуилям“, където Кати бе направо очаровала от „Дявол, поглъщащ деца“ на Гоя.

- Точно както в преподавателската менза на „Тринити“ - подметна Даниъл и я поведе към „Куин“, където слушаха студентски струнен квартет, изпълнил фуга на Бах.

Когато си тръгнаха оттам, по Силвър Стрийт вече примигаха светлини.

- Без вечеря, много те моля - рече уж възмутена Кати, докато минаваха по Математическия мост.

Даниъл прихна и след като прибраха от общежитието на „Тринити“ куфара на Кати, я закара бавно със стария си автомобил до Лондон.

- Благодаря ти за прекрасната събота и неделя - рече Кати, когато той спря пред жилището и на Челси Терас сто трийсет и пет. - Всъщност „прекрасна“ не е точната дума.

Даниъл я целуна лекичко по бузата.

- Хайде да го повторим и следващата седмица - покани я той.

- И дума да не става - отвърна Кати. - Няма да дойда, ако наистина, както каза, си падаш по слаби жени.

- В такъв случай ще повторим всичко без пиршествата, другия път може да поиграем и тенис. Това вероятно ще е единствената възможност да проверя добри ли са тенисистките в Мелбърнския университет.

Кати се засмя.

- А, да, нали ще благодариш от мое име на майка си за страхотното празненство в четвъртък? Наистина незабравима седмица!

- Нямам нищо против да го направя, но ти вероятно ще я видиш преди мен.

- Как така, няма ли да нощуваш у вашите?

- Не. Налага се да се връщам в Кеймбридж - утре до девет сутринта трябва да съм проверил едни писмени работи.

- Можех да се прибера и с влака.

- А аз щях да се лиша от два часа в твоята компания - рече младежът и и махна за довиждане.

41.

Още след първия път, когато преспаха заедно на неудобното единично легло в уютната тясна стаичка на Даниъл, Кати разбра, че иска да прекара остатъка от живота си именно с него. Лошото само беше, че той е син на сър Чарлс Тръмпър.

Кати му се примоли да не казва на родителите си, че се виждат толкова често. Обясни, че била решена да прави, да струва, но да докаже, че заслужава мястото си в галерия „Тръмпър“, и не искала да я смятат за връзкарка, понеже ходи със сина на шефката.

След търга със сребърни предмети, след удара, който нанесе на непознатия с жълтата вратовръзка, и по-късно след разговора на четири очи с журналиста от „Дейли Телеграф“ тя се почувства по-уверена и вече нямаше нищо против да съобщи на семейство Тръмпър, че се е влюбила в единственото им дете.

В понеделник след търга Беки я покани за член на управата на галерията, която дотогава се състоеше единствено от Саймън, Питър Фелоус - шефа на изследователския отдел - и самата Беки.

Тя помоли Кати да подготви и каталога за есенния търг на произведения на импресионистите и я натовари и с други отговорности, включително с ръководството на продавачите долу в галерията.

- Следващия път ще те изберат направо в управителния съвет на цялото акционерно дружество - подметна ехидно Саймън.

По-късно същата сутрин Кати се обади по телефона на Даниъл, за да му съобщи новината.

- Това означава ли, че можем най-сетне да престанем да се крием от нашите?

Когато няколко седмици по-късно баща му се обади, за да му каже, че те с майка му искат да дойдат в Кеймбридж, понеже имали да му съобщават „нещо важно“, Даниъл ги покани следващата неделя на чай в жилището си в общежитието, като ги предупреди, че и той има важни новини.

Онази седмица Даниъл и Кати говореха всеки ден по телефона и младата жена се запита дали не е по-разумно поне да предупредят майка му и баща му, че ще присъства и тя. Даниъл не искаше и да чуе - твърде рядко му се отварял случай да изненада баща си и нямал намерение да се лишава от удоволствието да види изумените им лица.

- Ще ти доверя още една тайна - допълни той. - Кандидатствам за преподавателско място в Кралския колеж в Лондон.

- Божичко, на какви жертви си готов, доктор Тръмпър! - възкликна Кати. - Ако дойдеш в Лондон, аз няма да съм в състояние да те храня така, както ви хранят в „Тринити“.

- Това да се чува. Тъкмо няма да ми се налага да ходя толкова често на шивач.

Кати си помисли, че всички, събрали се на чай в стаята на Даниъл, са неописуемо щастливи, макар че в началото Беки бе малко напрегната и след неочакваното телефонно обаждане на някакъв мъж на име господин Бейвърсток се притесни още повече.