В служба на злото

Уитъкър се опита да сграбчи Страйк за коленете и да го повали; детективът го изрита, без да пуска Стефани. На бялата й шия личаха червените отпечатъци от пръстите на Уитъкър, както и от верижката, на която висеше деформирано сърце.

– Ела с мен още сега – каза й Страйк. – Той е проклет убиец. Има приюти за жени. Махни се от него.

Очите й бяха като отвори към мрак, какъвто той никога не бе познавал. Все едно й бе предложил еднорог: идеята му бе чиста лудост, извън представите за възможното, и колкото и да не бе за вярване, макар Уитъкър да я бе стиснал за гърлото до задушаване, тя се изръгна от Страйк, сякаш той бе похитител. С препъване отиде до Уитъкър и го обгърна закрилнически, а изкривеното сърце на верижката й се разлюля.

Мъжът на земята се остави тя да му помогне да се изправи и се обърна към Страйк, като потъркваше корема си на мястото на удара. От устата му излезе ненормално кискане като на бабичка. Уитъкър беше спечелил: и двамата го знаеха. Стефани се бе вкопчила в него, сякаш бе нейният спасител. Той зарови мръсни пръсти в косата на тила й, придърпа я към себе си и я целуна с език, заврян в гърлото й, а със свободната си ръка даваше знак на приятелите си да се качат във вана. Банджо седна на шофьорското място.

– Довиждане, мамино момченце – прошепна Уитъкър на Страйк, блъсна Стефани пред себе си и я вкара отзад във вана. Преди вратите му да се затворят и да заглушат присмехулните ругатни на тримата мъже вътре, Уитъкър погледна Страйк право в очите и ухилен направи познатия жест, като че прерязваше гърло във въздуха. Ванът потегли.

Внезапно Страйк осъзна, че наблизо стояха няколко души, втренчени в него с изненадата на публика при неочаквано запалени светлини в залата. Все още на прозореца на заведението се виждаха лица. Нямаше какво друго да направи, освен да запомни регистрационния номер на очукания стар ван, преди да се скрие зад ъгъла. Тръгна си бесен, а зяпачите побързаха да се махнат от пътя му.

42

I’m living for giving the devil his due.

Blue Öyster Cult, ‘Burnin’ for You’63

63 Живея, за да дам на дявола дължимото. Блу Ойстър Кълт, „Изгарям за теб“ – Б. пр.

„Стават провали“, казваше си Страйк. Във военната му кариера също му се бяха случвали засечки. Може да тренираш до изнемога, да провериш всяко винтче от оборудването си, да предвидиш всевъзможни варианти и пак да те сполети неочакван малшанс. Веднъж в Босна неизправен мобилен телефон неочаквано се разреди и повлече поредица от неудачи, кулминацията на които бе, че приятел на Страйк се отърва на косъм от смъртта, след като подкара по погрешна улица в Мостар.

Обаче нищо не можеше да промени факта, че ако негов подчинен в Отдела за специални разследвания провеждаше наблюдение и се беше облегнал на небрежно паркиран ван, без първо да провери дали е празен, Страйк щеше да му каже доста неща, при това с повишен тон. Не бе имал намерение да се конфронтира с Уитъкър или поне така си беше казвал, но след трезв размисъл беше принуден да признае, че действията му говореха друго. Изнервен от дългите часове наблюдение на апартамента на Уитъкър, не се бе постарал достатъчно да се прикрие от прозорците на пъба и макар че нямаше как да знае, че онзи е във вана, го обземаше диво удоволствие, задето най-сетне мръсникът си бе отнесъл боя от него.

Господи, колко много бе искал да го нарани. Самодоволният смях, сплъстената коса, тъпата тениска, острата воня, пръстите, стиснали тънката бяла шия, предизвикателните приказки за майки: чувствата, изригнали у Страйк при неочакваната поява на Уитъкър, бяха на някогашния осемнайсетгодишен младеж, настървен да се бие, нехаещ за последствията.

Извън удоволствието, че го беше ударил, срещата не беше донесла особено много значима информация. Колкото и да се мъчеше да направи сравнение с едрата фигура с прилепнала шапка, нито можеше да отхвърли, нито да потвърди някаква прилика само на базата на външността му. Вярно, че тъмният силует на мъжа, когото Страйк бе гонил из Сохо, нямаше сплъстените кичури на Уиъкър, но дългата коса можеше да бъде вързана или скрита под шапка; онзи изглеждаше по-набит, но подплатените якета често правеха фигурата по-едра. Реакцията на Уитъкър, когато завари Страйк пред вана, също не бе дала реални индикации на детектива. Колкото повече мислеше за това, толкова по-невъзможно му бе да реши дали самодоволното изражение на втория му баща може да бъде тълкувано като истинско тържествуване. Или последният му жест, имитиращ прерязване на гърло във въздуха с мръсни пръсти, бе поредното му театралничене, беззъба заплаха, инфантилна злоба на човек, решен на всяка цена да бъде най-злият, най-страховитият.