В служба на злото

– Някой е наръгал с нож проститутка в Шакълуел и си е запазил два от пръстите й като сувенир. Умишлено ги е отрязал – натиснал е ръката й и ги е отсякъл.

– Господи. Кога се е случило?

– Преди десет дни, на двайсет и девети април. Тя току-що излезе от предизвикана кома.

– Значи е оживяла? – попита Страйк, вече окончателно отместил очи от прозорците, зад които можеше да се спотайва Уитъкър, и насочи цялото си внимание към Уордъл.

– По чудо – отвърна полицаят. – Мушкал я е в корема, пробил е белия й дроб, после й отрязал пръстите. Не е за вярване, че е пропуснал основни органи. Почти сигурни сме, че я е помислил за мъртва. Повела го в проход между две сгради за свирка, но ги обезпокоили: двама студенти, които вървели по Шакълуел Лейн я чули да пищи и влезли в уличката да видят какво става. Ако бяха минали пет минути по-късно, щеше да й е спукана работата. Два пъти й преливаха кръв, за да я запазят жива.

– И какво казва? – осведоми се Страйк.

– Надрусана е до несвяст с обезболяващи и не си спомня самото нападение. Описва го като едър и як бял мъж с шапка. Тъмно яке с вдигната яка. Не разгледала добре лицето му, но според нея е северняк.

– Така ли мисли? – пророни Страйк, а сърцето му биеше все по-ускорено.

– Това бяха думите й. Но не е много на себе си. А, и също така я спасил да не я блъсне кола, това е последното, което си спомня. Дръпнал я от улицата, когато минавал един ван.

– Ама че кавалер – процеди Страйк и изпусна дим към звездното небе.

– Да – рече Уордъл. – Явно е искал телесните й части непов­редени.

– Има ли шанс за фоторобот?

– Утре ще пратим при нея художник, но не възлагам особени надежди.

Страйк стоеше в тъмнината и разсъждаваше усилено. На Уордъл му личеше, че е разтърсен от новото нападение.

– Нещо за някой от моите хора? – попита го.

– Още не – отвърна Уордъл лаконично. Страйк предпочете да не го притиска по въпроса. Нужна му беше тази отворена линия към хода на разследването.

– А какво стана със следата ти към Поклонник? – попита и се обърна да погледне към прозорците на Уитъкър, където всичко си оставаше непроменено. – Излезе ли нещо оттам?

– Опитвам се да пусна по дирите му отряда за киберпрестъпления, но ми отговориха, че сега имат да опържат по-едра риба – отговори Уордъл с известно огорчение. – Според тях е безопасен перверзник.

Страйк си припомни, че и Робин бе на такова мнение. Нямаше какво друго да си кажат. Сбогува се с Уордъл, после отново потъна в нишата в студената стена и остана да пуши, втренчил поглед в прозорците на Уитъкър със спуснати завеси.

* * *

На следващата сутрин Страйк и Робин се срещнаха в офиса по случайност. Току-що излязъл от апартамента си, под мишница с картонена папка със снимки на Бясното татенце, Страйк възнамеряваше да продължи, без да се отбива в офиса, но размазаната фигура на Робин зад стъклото го накара да размисли.

– Добро утро.

– Здравей – отвърна Робин.

Тя беше доволна да го срещне и още по-доволна да го види усмихнат. Последният им разговор бе някак странно скован. Детективът носеше най-хубавия си костюм, който го правеше да изглежда по-слаб.

– Защо си толкова елегантен? – попита го.

– Заради спешна среща с адвокати. Съпругата на Бясното татенце иска да им покажа всичко, каквото имам, всичките му снимки как дебне пред училището и как изскача срещу децата. Обади ми се късно снощи, малко преди това се появил на прага й пиян и я заплашвал. Тя ще се опита да издейства ограничителна заповед срещу него.

– Означава ли това, че ще прекратим наблюдението?

– Съмнявам се. Бясното татенце няма да се даде лесно – отговори Страйк и погледна часовника си. – Няма значение, заб­рави това. Разполагам с десет минути, а имам новини.

Разправи й за покушението срещу проститутката в Шакълуел. Когато приключи, Робин изглеждаше замислена.

– Взел е пръсти?

– Да.

– Когато бяхме във „Федърс“, ми каза, че не вярваш убийст­вото на Келси да му е първото. Беше сигурен, че е придобил опит в... в онова, което й е сторил.

Страйк кимна.

– Знаеш ли дали от полицията са проучили за други убийст­ва, при които липсва някоя част от жена?

– Сигурно – отвърна Страйк, като си отбеляза на ум да попита Уордъл. – Във всеки случай ако не са, след станалото ще го направят.

– И тя не вярва, че би го разпознала?

– Както казах, прикривал е лицето си. Едър бял мъж с черно яке.

– Свалили ли са ДНК проби от нея? – поинтересува се Робин.

Едновременно и двамата си помислиха за изтърпяното от самата Робин в болницата след нападението й. Почувства се нещастна от спомена как беше принудена да пишка в шишенце с едно напълно затворено око след удара му, с болки навсякъде, с шия, подута от това, че я беше душил, как после трябваше да легне на кушетка за преглед и колко внимателна и добра бе лекарката, която разтвори коленете й.

– Не – отвърна Страйк. – Той не е... не е имало проникване. Вече трябва да тръгвам. Днес няма смисъл да следиш Бясното татенце. Знае, че е сгазил лука, и надали ще се появи пред училището. Ако можеш, дръж под око Уоластън...

– Почакай! Тоест, ако имаш време де – добави тя.