В служба на злото

Тогава се втурнаха други спомени и портретът на момиче със стабилно и подредено минало се промени в една по-различна Робин – жена, която би била съвсем на място в Отдела за специални разследвания. Тази Робин беше изкарала шофьорски курс за напреднали, бе получила мозъчно сътресение при прес­ледване на убиец, хладнокръвно бе увила връхната си дреха като турникет около кървящата му ръка, когато бе намушкан, и го беше откарала в болница. Робин, която импровизираше така умело при разпита на заподозрени, че беше измъкнала повече информация, отколкото полицията, която беше измислила образа на Вениша Хол и успешно се беше превъплътила в него, която беше убедила ужасèн до смърт младеж с желание кракът му да бъде ампутиран да й се довери, която бе давала на Страйк стотици примери за инициативност, находчивост и кураж – все качества, които до този момент биха я превърнали в цивилен полицай, ако не беше се озовала някога на тъмно стълбище, където я бе дебнал маскиран мръсник.

И такава жена щеше да се омъжи за Матю! Матю, който й натякваше да започне работа в сферата на човешки ресурси за добра заплата, допълваща собствената му, който се мусеше и недоволстваше от продължителното й и непредсказуемо работно време и мизерното й заплащане... Не виждаше ли тя каква шибана глупост върши? Защо, по дяволите, отново бе надянала проклетия пръстен? Не беше ли вкусила свободата по време на онова пътуване до Бароу, спомените за което смущаващо умиляваха Страйк?

Тя просто прави огромна грешка, това е всичко.

Това беше всичко. Нямаше нищо лично. Независимо дали беше сгодена, омъжена или необвързана, нищо не би могло да излезе от слабостта, която – налагаше му се да си признае – беше развил към нея. Щеше да възстанови професионалната дистанция, която някак се бе стопила с нейните признания на пияна глава, с дружеската близост, установила се помежду им по време на пътуването на север, и временно да отложи не докрай признавания и пред себе си план да прекрати връзката си с Елин. Сега би се чувствал в по-голяма безопасност, ако имаше под ръка друга жена, при това красива, чийто ентусиазъм и опит­ност в леглото би трябвало да компенсират безспорната им несъвместимост извън него.

Запита се колко ли дълго щеше да се задържи Робин на работа, след като станеше госпожа Кънлиф. Матю несъмнено щеше да използва всеки грам от влиянието си като съпруг, за да я откъсне от професия, която бе толкова опасна, колкото и зле платена. Той щеше да й даде поле за изява: брачното ложе.

Само че щом веднъж е имало разрив, ставаше по-лесно да скъсаш отново. Той го знаеше от първа ръка. Колко пъти се бяха разделяли с Шарлот? Колко пъти бяха разбивали връзката си на парчета, а после се бяха опитвали да ги лепят? Накрая имаше повече пукнатини, отколкото материя, живели бяха в паяжина от разломи, държани заедно от надежда, болка и самоизмама.

На Робин и Матю им оставаха само два месеца до сватбата.

Все още имаше време.

41

See there a scarecrow who waves through the mist.

Blue Öyster Cult, ‘Out of the Darkness’61

61 Виж плашилото, което маха през мъглата. Блу Ойстър Кълт, „Извън мрака“ – Б. пр.

Съвсем естествено се получи така, че през следващата седмица Страйк почти не видя Робин. Задачите им за следене бяха на различни места и обменяха информация, кажи-речи, само по мобилните си телефони.

Както беше очаквал, нито в Уоластън Клоуз, нито някъде наоколо тя не зърна и следа от бившия войник от кралския граничен пехотен полк. Но и самият Страйк нямаше по-голям успех със следенето на своя човек в Катфорд. Мършавата Стефани още на няколко пъти се показа от апартамента над магазинчето за пържени картофи. Макар че не можеше да е там денонощно, скоро Страйк беше сигурен, че е видял целия й гардероб: няколко мърляви тениски и един парцалив суичър. Ако тя наистина беше проститутка, както поверително му бе съобщил Пищяла, не работеше често. Детективът вземаше мерки Стефани да не го забележи, но се съмняваше, че хлътналите й очи биха регистрирали външността му дори да й се бе изпречил насреща. Бяха изпълнени с вътрешен мрак, вече не възприемаха външния свят.

Страйк се беше опитал да установи дали Уитъкър си е почти винаги вътре, или почти непрестанно отсъства от апартамента в Катфорд Бродуей. Но на адреса не беше регистриран стационарен телефон, а собственик на имота се водеше господин Деършак, който или го даваше под наем, или не беше в състояние да се освободи от самонастанилите се в него.

Една вечер детективът пушеше, изправен до служебния вход на театъра, наблюдаваше осветените прозорци и се чудеше дали не си въобразява движението зад тях, когато мобилният му иззвъня и той видя името на Уордъл.

– Страйк слуша. Какво става?

– Имаме известно развитие според мен – отвърна полицаят. – Изглежда старият ни приятел е действал отново.

Страйк премести телефона на другото си ухо, далеч от минаващите пешеходци.

– Продължавай.