В служба на злото

– О, хайде, по-весело – подкани го, изправи се и излезе пред бюрото.

За момент Страйк си помисли, че се кани да го прегърне, толкова щастлива изглеждаше (а и с предпазващия пръстен отново на ръката й може би го виждаше като безопасна за прег­ръщане фигура, безполов, неучастващ в състезанието), но тя просто се отправи към чайника.

– Напипах следа – съобщи му.

– Така ли? – попита той, като все още се опитваше да осмисли новата ситуация. (Какво да я накара да прави, което да не е твърде опасно? Къде да я прати?)

– Да – отвърна тя. – Влязох в контакт с един от форума за хора с дисоциативно личностно разстройство за телесна цялост, който е говорил с Келси.

Страйк се прозя широко и се стовари на канапето от изкуствена кожа, което издаде обичайните си пръдливи шумове под тежестта му, и се опита да си припомни за кого говореше тя. Дотолкова страдаше от липсата на сън, че обичайно обширната му и точна памет започваше да му изневерява.

– С мъжа или жената? – попита със смътен спомен за снимките, показани им от Уордъл.

– С мъжа – отвърна Робин и заля торбичките чай с вряла вода.

За пръв път в отношенията им Страйк се зарадва на шанс да я укори.

– Значи, си влизаш в уебсайтове тайно от мен? Хващаш се на игрички с анонимни типове, без да си наясно с кого си имаш работа?

– Казах ти, че съм влизала там! – отвърна с възмущение Робин. – Аз видях, че Келси е разпитвала за теб, не помниш ли? Беше се нарекла „Безизход“. Казах ти го, когато Уордъл беше тук. Той остана впечатлен – добави тя.

– Освен това е много пред теб в това отношение – заяви Страйк. – Разпитал е и двамата, с които Келси е говорила онлайн. Това е задънена улица. Те никога не са се срещали с нея. Сега издирва един, наречен „Поклонник“, който се опитвал да се среща с жени извън уебсайта.

– Знам за Поклонник.

– Откъде?

– Поиска да види моя снимка и като не му пратих, млъкна...

– Значи, си флиртувала с тези откачалки, така ли?

– О, за бога – нетърпеливо махна с ръка Робин, – преструвах се, че имам същото разстройство като тях, това трудно може да се нарече флиртуване. И не мисля, че има причина да се тревожим за Поклонник.

Тя подаде на Страйк чаша чай, който имаше точно неговия предпочитан тъмен цвят. Кой знае защо вместо да го успокои, това го изнерви повече.

– Значи, не броиш Поклонник за опасен. И на какво почива заключението ти?

– Правя проучвания за акротомофилиците още откакто пристигна онова писмо, адресирано до теб – от мъжа, обсебен от крака ти, помниш ли? Разновидностите на парафилия рядко се свързват с насилие. По-скоро си мисля, че Поклонник мастурбира над клавиатурата при идеята за разните желаещи да се разделят с крайник.

Като не можа да измисли отговор на това, Страйк отпи от чая си.

– И така – продължи Робин (фактът, че не й благодари за чая, я подразни), – онзи, с когото Келси е говорила онлайн, а той също иска да има ампутция, е излъгал Уордъл.

– Как така го е излъгал?

– Срещал се е с Келси в реалния живот.

– Нима? – подхвърли Страйк преднамерено небрежно. – А ти откъде знаеш?

– Той ми разказа всичко. Бил ужасèн, когато от полицията се свързали с него. Никой от близките и приятелите му не знае за маниакалното му желание да се отърве от крака си. Затова изпаднал в паника и казал, че не се е виждал с Келси. Боял се, че ако признае, ще се разшуми за това и ще трябва да свидетелства в съда. Така или иначе, успях да го убедя, че аз съм тази, която съм, че не съм журналист, нито полицай...

– Казала си му истината?

– Да, и това беше най-доброто, което можех да направя, защото след като се убеди, че съм тази, за която се представям, той се съгласи да се видим.

– А кое те кара да мислиш, че наистина ще се срещне с теб?

– Защото имаме примамка за него, с каквато полицията не разполага.

– Каква например?

– Например – изрече тя студено, като й се искаше да може да му даде друг отговор – ти. Джейсън отчаяно копнее да се запознае с теб.

– С мен? – напълно стъписан рече Страйк. – Защо?

– Защото вярва, че ти сам си отрязал крака си.

– Какво?!

– Келси го убедила, че сам си го направил.

– Господи, боже мой – изпъшка Страйк. – Тоя душевноболен ли е? Ама да, разбира се – отговори си сам на мига. – Естествено, че е душевно болен, след като иска да си отреже крака. Мили боже.

– Съществува дебат дали дисоциативното личностно разстройство за телесна цялост е душевно заболяване, или някакъв вид мозъчна аномалия – поясни Робин. – При сканиране на мозъка на някой, страдащ от...

– Няма значение – Страйк махна с ръка и прекрати навлизането в тази тема. – Кое те кара да мислиш, че този сбъркан тип има нещо полезно за нас?