В служба на злото

– Здравейте! – изрече въодушевено Темпест, все така сияеща, и подаде ръка на Страйк. Сръчно отмести количката си с няколко сантиметра назад и му предложи да си придърпа стол от съседна маса. – Това заведение е прекрасно. Придвижването е толкова лесно, а персоналът е много услужлив. Извинете! – подвикна тя на минаващ келнер. – Бихте ли ни донесли още две менюта?

Страйк седна до нея, а Джейсън подръпна стола си, за да направи място на Робин до себе си.

– Прекрасно оформено пространство, нали? – рече Темпест и отпи от виното си. – А и сервитьорите с такава готовност ми помогнаха с количката. Ще препоръчам ресторанта в сайта си. Водя списък на заведения, удобни за инвалиди.

Джейсън сведе глава над менюто си, очевидно боящ се да срещне очите на сътрапезниците си.

– Казах му да не се свени, като си поръчва – обърна се Темпест към Страйк. – Той не си даваше сметка колко печелите от разрешаването на всички тези случаи. Репортерите като нищо ви позлатяват за всеки материал. Сигурно и в момента се опитвате да разплетете някое нашумяло престъпление.

Страйк си помисли за своето заплашително топящо се салдо в банката, за мансардата си над офиса, кичеща се с названието „апартамент“, и за катастрофалното отражение на отрязания крак върху бизнеса.

– Ами стараем се – промърмори той, като умишлено избягваше да поглежда Робин.

Тя си избра най-евтината салата и вода. Темпест поръча ордьовър и основно ястие, подкани Джейсън да стори същото, а после събра менютата и ги подаде на келнера с вид на жена, поканила гости за своя сметка.

– И тъй, Джейсън... – подхвана Робин.

Темпест мигом я заглуши, като се обърна към Страйк.

– Джейсън се притеснява. Не беше помислял какви може да са последствията от срещата с вас. Наложи се да го осветля за тях. Денонощно говорим по телефона, да видите само сметките. Би трябвало на вас да ги прехвърля за осребряване, ха-ха! Но хайде, сериозно...

Лицето й внезапно придоби мрачно изражение.

– Искаме предварително вашата гаранция, че няма да си нав­лечем неприятности, задето не сме казали всичко пред полицията. Не е като да сме имали някаква полезна информация за тях. Тя беше просто едно нещастно момиче с проблеми. Не знаем нищо. Видяхме се с нея само веднъж и нямаме никаква представа кой я е убил. Сигурна съм, че на вас ви е известно много повече. Честно казано, много се разтревожих, като научих, че Джейсън е разговарял с партньорката ви, защото едва ли някой си дава сметка на какво преследване е подложена нашата общност. Самата аз съм получавала смъртни заплахи. Май трябва да ви наема да ги разследвате, ха-ха!

– Кой ви е отправял смъртни заплахи? – с любезна изненада попита Робин.

– Всичко е заради моя уебсайт – продължи Темпест към Страйк, без да обръща внимание на Робин. – Аз го ръководя, нещо като майка квачка съм... или като майка игуменка, ха-ха... Та, така де, аз съм тази, с която всички споделят и към която се обръщат за съвет, и очевидно аз съм на топа на устата, когато ни нападат разни невежи злобари. Истината е, че не си помагам. Постоянно се наемам да водя битките на хората вместо тях, нали, Джейсън? – Направи кратка пауза, колкото да отпие жадно от виното си. – С две думи, не мога да посъветвам Джейсън да говори с вас без гаранция, че няма да си има ядове.

Страйк се зачуди защо ли тя си въобразяваше, че подобни неща са в негова власт. Истината беше, че и Джейсън, и Темпест бяха укрили от полицията ценни сведения, поведението им бе глупаво и потенциално опасно.

– Не мисля, че някой от двама ви ще си има неприятности – излъга той с лекота.

– Е, радвам се да го чуя – заяви Темпест с известно самодоволство, – защото, естествено, ние искаме да помогнем. Казах на Джейсън, че ако този човек има зъб на цялата ни общност, което не е изключено, наш дълг е да бъдем полезни. Не бих се учудила да е така при целия тормоз, на който сме подложени, при тази бликаща омраза. Не е за вярване. Явно това произтича от невежество, но получаваме подигравки от хора, за които се очаква да са на наша страна, защото знаят какво е да си жертва на дискриминация.

Питиетата пристигнаха. За ужас на Страйк келнерът източноевропеец изпразни бирата му „Спитфайър“ в чаша с лед.

– Хей! – остро реагира Страйк.

– Бирата не е студена – обясни келнерът, явно изненадан, че Страйк се впряга толкова силно.

– О, по дяволите – промърмори Страйк и се залови да вади леда от чашата си. Не стига че щеше да плати солена сметка за обяд, а и му слагаха лед в бирата. Келнерът, с леко обидено изражение, поднесе на Темпест втора чаша вино. Робин се възползва да вземе думата.

– Джейсън, когато за пръв път осъществи контакт с Келси...

Но Темпест остави чашата си и надвика Робин.