В служба на злото

На средата на стълбите Страйк свали якето си, под което се показа светлоотразителното. Като държеше първото, така че да скрива флакона с пропан вътре, продължи по пътя си, докато се озова на балкона към апартамента на Лейн. От околните апартаменти, ползващи същия балкон, струеше светлина. Съседите на Лейн бяха отворили прозорците си в топлата лятна вечер и навън долитаха гласовете и звуците от телевизорите им. Страйк безшумно се насочи към тъмния празен апартамент в дъното. Пред вратата, която толкова често бе наблюдавал от паркинга, премести флакона с газ, увит в якето, в сгъвката на ръката си. Извади от джоба си първо чифт латексови ръкавици, които си сложи, после – разнообразни инструменти, някои от които бяха негови, но повечето му бяха дадени назаем за случая от Пищяла. Сред тях имаше две връзки с всякакви ключове и набор от шперцове.

Страйк се зае с двете ключалки на външната врата на Лейн, а от съседния прозорец до слуха му долетя женски глас с американски акцент.

– Едно е законно, друго е морално редно. Аз ще постъпя както е редно.

– Какво не бих дал да изчукам Джесика Алба! – прозвуча глас на дрогиран мъж, последван от смеха на други двама.

– Хайде, дявол те взел – прошепна Страйк, като се бореше с долната от двете ключалки и стискаше здраво скрития флакон с пропан. – Помръдни... хайде...

Ключалката се превъртя с шумно изщракване. Той отвори вратата.

Както очакваше, вътре се носеше тежка воня. Страйк виждаше много малко от стаята, само че е запусната и необзаведена. Трябваше да дръпне завесите, преди да включи осветлението. Когато се обърна наляво, блъсна се в нещо като кашон. Тежък предмет, поставен отгоре му, падна с трясък на пода.

По дяволите.

– Ехо! – подвикна глас, ясно различим през тънката преградна стена. – Ти ли си, Дони?

Страйк забърза обратно към вратата, заопипва трескаво стената край касата и откри ключа за лампата. На светло се видя, че в стаята има само лекьосан двоен матрак и оранжев сандък, върху който очевидно бе стояла докинг станция за айпод, защото сега лежеше на пода, където бе паднала.

– Дони? – чу се отново гласът, сега идващ от балкона навън.

Страйк извади флакона с пропан, изпразни го и го тикна под оранжевия кашон. Стъпките по балкона бяха последвани от почукване на вратата. Детективът отвори.

Пъпчив мъж с мазна коса се втренчи в него със замъглен поглед. Изглеждаше силно дрогиран и държеше в ръка кутийка бира „Джон Смит“.

– Господи! – взе да души шумно. – Каква е тая шибана миризма?

– Газ – отвърна Страйк с неговото светлоотразително яке, строг представител на Националната газоразпределителна компания. – Получихме сигнал от съседите отгоре. Явно оттук идва.

– Мамка му – избъбри съседът, на когото май му прилоша. – Няма да хвръкнем във въздуха, нали?

– Това съм дошъл да установя – заяви авторитетно Страйк. – Нали нямате открит пламък в съседния апартамент. Да не пуши някой?

– Ей сега ще ида да проверя – внезапно много уплашен каза съседът.

– Добре. Може да намина да погледна и у вас, като свърша тук – уведоми го Страйк. – Чакам да дойде подкрепление.

Съжали за тази фраза в мига, щом излезе от устата му, но новият му познат очевидно не се учуди на подобен термин, изречен от човек на газовата компания. Когато се обърна да си върви, Страйк го попита:

– Собственикът се казва Дони, така ли?

– Дони Лейн – отвърна нервният съсед, който очевидно отчаяно бързаше да скрие запасите си и да угаси всички открити пламъци. – Дължи ми четиресет лири.

– Е, по този въпрос не мога да помогна – отвърна Страйк.

Мъжът отпраши навън, а детективът затвори вратата зад него и се благодари, че предвидливо си беше измислил прикритие. Само това му липсваше сега, някой да се обади на полицията, преди да е в състояние да докаже нещо...

Вдигна оранжевия кашон, запуши съскащия флакон и пос­тави айпода в докинг станцията обратно на мястото му. Тъкмо се канеше да влезе по-навътре в апартамента, когато му хрумна внезапна мисъл и се обърна към плейъра. С едно леко почукване на показалеца му малкото екранче светна. ‘Hot Rails to Hell’89 на – това Страйк го знаеше много добре – Blue Öyster Cult.

89 „Горещите релси към ада“ – Б. пр.

60

Vengeance (The Pact)90

90 Мъст (Договорът) – Б. пр.

Клубът гъмжеше от хора. Помещаваше се под две дъги на железопътен мост, също като този пред апартамента му, и имаше атмосферата на подземие, подсилвана от вълнообразната ламарина на покрива. Прожектор хвърляше сюрреалистични светлини по металните повърхности. Музиката беше оглушителна.

Охранителите никак не бяха склонни да го пуснат вътре. Държаха се нагло и презрително с него, за миг се уплаши да не го претърсят и да не усетят ножовете, скрити в якето му.