Валиант

— Да, можеш. — Тя удари бялата топка и с нея вкара червената в ъгловия джоб. — Ето защо съм по-умна от теб и това е причината да сме в бара, а не у вас пред компютъра. Исках аз да спечеля.

Той й се изсмя подигравателно.

— Не си по-умна от мен. Аз просто съм джентълмен.

Младата жена вкара друга топка.

— Жалко, че никога не залагаш пари на игрите ни.

— Аз печеля добри пари, но не съм толкова добър — засмя се. — В рамките на един час ще унищожиш всичките ми спестявания с начина, по който играеш билярд.

Тами му намигна.

— Знаеш, че се нуждая от нов покрив.

Усмивката на Тим изчезна, докато се взираше в нея.

— Така ли? Защо не ми позволиш да платя за него?

Голям гаф. Направи неволна грешка. Би трябвало да се досети, но съзнанието й все още си оставаше разсеяно от спомена за чифт котешки очи с цвета на разтопено злато, принадлежащи към тяло, което я караше да гори, когато си спомнеше за Валиант. Бяха изминали пет седмици от срещата им, но тя мислеше за него по сто пъти на ден. Поклати глава.

— Пошегувах се.

Тим не беше човек, който лесно можеше да бъде заблуден.

— Не, не си. Пак ли протече? Хайде, Там. Нека ти помогна. Ние сме приятели. По дяволите, на практика сме семейство. Знам колко изкарваш и това е глупаво. Не можа да отидеш в колеж като мен. Имаше баба, за която трябваше да се грижиш, и съм наясно, че все още изплащаш дълговете й. Тази къща, дето ти остави, е като смъртоносен капан. Позволи ми да платя за нов покрив. Необходими ли са някакви други ремонти? Имам пари и те просто си стоят в банковата ми сметка. Не е като да имам приятелка, която да ги харчи.

Тами вкара и черната топка. Играта свърши. Намръщи се на най-добрия си приятел.

— И преди сме водили този спор, няма да взема парите ти. Благодаря ти от все сърце, но аз не съм паразит.

— Това са глупости и ти го знаеш. Никога не бих те обвинил, че си такава. Винаги си правила всичко за всички, така че нека този път аз ти помогна. Приятелите и семейството се държат един за друг.

— Не желая да се караме.

Младата жена се отдалечи от билярдната маса и отиде до мястото, където бяха питиетата им. Грабна своята бира, погледна останалата течност и отпи глътка. Рядко пиеше алкохол, но понякога изпитваше желание за това. Когато пресуши бутилката, приключи с първата и последната си бира за вечерта. Откакто бе срещнала Валиант, все по-често изпитваше необходимост да се почувства замаяна.

— Ние не се караме. Опитвам се да ти влея малко здрав разум. Аз живея при моите родители и не плащам ипотека. Имотът е изплатен. Плащам само данъци, които са незначителни като сума. Печеля наистина добре и притежавам всички играчки, които искам. Нека ти помогна. Помниш ли, когато миналата година баща ми получи инсулт и тъпите медицински сестри, които му бяха изпратили от болницата? Ти дойде и се погрижи за него вместо тях. Намери прекрасна жена, която бди над татко сега. Ти му сменя памперсите много седмици, без да вземеш цент. Сега ми позволи аз да ти помогна.

— Знаеш ли какво — Тами въздъхна и се обърна към него, — можеш да дойдеш да ми сменяш памперсите, ако или когато някога получа инсулт. Дотогава не ми навирай в лицето парите си. Това е различно.

Тим се засмя.

— Най-накрая! Даваш ми зелена светлина да ти сваля панталоните.

Тя се разсмя и поклати глава.

— Отвратителен си.

Той размърда вежди.

— Хей, това е най-близкото нещо до покана, която някога съм получавал да те видя гола.

— Не е вярно — младата жена хвърли бирената бутилка в кошчето за боклук и грабна чантата си. Един поглед към часовника й показа, че е малко след единайсет. — Не забравяй времето, когато бяхме на десет и аз исках да отида да се гмуркам гола. Тебе те беше страх. Въобразяваше си, че ако си свалиш бельото и нагазиш в езерото, някоя водна костенурка ще се залепи за слабините ти. Тогава имаше шанса да ме видиш гола.

— Това не се брои. На онази възраст си мислех, че всички момичета са гадни, а и освен това не беше достатъчно пораснала, за да има какво да видя.

Тя се засмя и махна.

— Нито пък ти си имал. Трябва да тръгвам. Утре ще обслужваме официален обяд в църквата и се налага да отида на работа в седем, за да помогна в подготовката. Ашли Блас се запознала с някакъв тип и ще се омъжва. Утре дават обяд по случай годежа им.

Тим потръпна.

— Някой се жени за нея? Да не си е направила личностна трансплантация? Тя е най-досадният човек, когото съм срещал. Жалка нещастница — отпи голяма глътка от бирата си.

— Не. — Тами изсумтя. — Тя все още е кучка, но е успяла да убеди онзи идиот, че някак си е мило да слуша тирадите й относно всичко. Или е това, или използва голямата си уста да му замайва главата.

Тя тръгна към вратата, махна му с ръка и му изпрати въздушна целувка. Чу как Тим се задави с бирата си заради последния й коментар и след това се засмя, когато тя напусна бара.