Валиант

Тайгър пое дълбоко въздух и очите му леко се разшириха.

— Ще те заведа в медицинския ни център.

Тами се напрегна, разтревожи се, че той ще каже нещо, което тя не искаше шефът й да чуе. Предполагаше, че мъжът долавя мириса на Валиант върху нея. Изглежда наистина имаха невероятно силно обоняние. Мълчаливо му хвърли предупредителен поглед, с надеждата да я разбере.

— Не съм наранена. Нищо не се случи.

— Какво ти направи това копеле? — Тед я хвана за ръката и я извъртя с лице към себе си. Шефът й беше около метър и седемдесет и три, само с пет сантиметра по-висок от Тами и изглеждаше необичайно блед. — Той докосна ли те? Причини ли ти болка?

Тя срещна притеснения поглед на Тед и се постара да му отговори спокойно.

— Добре съм. Нищо не се случи. Двамата само разговаряхме, той разбра доводите ми и каза, че мога да си ида у дома. Толкова е просто — излъга тя.

Лицето на Тед се отпусна.

— Благодаря на Бога. Точно се приготвяха да нахлуят вътре и да те изведат. Най-после донесоха оръжието с приспивателно и доста от мъжете им бяха готови да щурмуват къщата. Представих си най-лошото, когато те чух да крещиш и след това последва рев.

— Той е страшен — дръпна ръката си от хватката му. — Просто искам да се прибера вкъщи. Това беше тежко изпитание и имам пристъпи на мигрена — излъга отново.

Шефът й кимна.

— Разбира се. Ще ти платя за днес. Толкова съжалявам за погрешните указания и се радвам, че не си ранена.

— Съвсем добре съм — промърмори тя. Мълчаливо се запита дали трябва да запомни какви лъжи е изрекла, но бързо отхвърли тази идея. Истината щеше да доведе до голяма разправия, а тя не искаше това.

Тед отстъпи с несигурна усмивка.

— Денят беше вълнуващ, нали?

— Да — усмихна се насила. — Изчезвам оттук. Имаш ли нещо против да взема микробуса?

Шефът й се поколеба.

— Необходим ми е. Ти докара голяма част от храната за партито. Него никой не го е отменил.

— Аз ще я закарам — предложи тихо Тайгър. — Насам, госпожице Шаста. Джипът ми е точно до вас.

Тами се отправи към буса да си вземе чантата, като тихо се молеше да успее да се измъкне, преди Валиант да се е събудил. След това последва Тайгър до един от джиповете и се качи вътре. Той не запали веднага двигателя, а я изгледа напрегнато. Тя реши да бъде малко по-честна с него, защото минутите отлитаха и не знаеше колко време има още преди „проблемът“ да се надигне от пода на спалнята си.

— Трябва незабавно да тръгнем. Моля ви, палете двигателя и ме измъкнете от тук.

Тайгър включи мотора и извика през рамо.

— Разчистете терена, веднага!

Джипът потегли и напрежението в Тами отслабна. Спомни си, че трябва да сложи предпазния колан.

— Живея на около десетина километра оттук. Благодаря, че ще ме откарате до вкъщи.

Той се поколеба.

— Първо ще ви заведа в нашия медицински център.

— Не! Искам само да се прибера у дома.

Погледна я неодобрително, с мрачно изражение.

— Имате нужда от лекарска помощ и трябва да се обадим на психиатър. Необходимо е да се изготви доклад за онова, което Валиант ви е сторил. Ние се грижим за справедливостта в Резервата, а той трябва бъде строго наказан за атаката си срещу вас.

Шокирана, Тами го зяпна.

— Той не ме нарани и аз не искам да го наказвате. Нямам нужда от лекар, а още по-малко пък от психиатър.

Тайгър натисна спирачките и се обърна към нея. Взря се за един дълъг момент в очите й.

— Можеш да излъжеш Тед и Марси. Те са човешки същества и биха повярвали на онова, което им казваш. Аз не съм като тях, а ти силно миришеш на Валиант. Освен това мога да подуша секса. Той очевидно ти е причинил болка и те е принудил да се размножаваш с него. Трябва да дадеш възможност на нашите лекари да те прегледат, нужно е да поговориш с някого за случилото се и е необходимо да подадеш оплакване, за да си сигурна, че ще бъде наказан за онова, което е направил.

Устата й бе зяпнала от изненада, така че тя я затвори, докато се взираше в Тайгър, а бузите й пламнаха от срам. Преглътна буцата, заседнала в гърлото й, за да може да говори.

— Знам, че те е наранил.

— Добре съм. Той не ме е принуждавал. Искам да си ида у дома.

Мъжът отново се смръщи.

— Какво се случи?

Тами се поколеба.

— Не ми причини болка, но не искаше да ме пусне. Искаше да ме задържи като домашен любимец или нещо подобно. Беше готов да атакува всеки, който дойде за мен. Ударих го с лампата и той падна на пода. Може би ще пратиш някой да го провери, но мисля, че ще се оправи. Постарах се да не му навредя, но реших, че е по-добре така, отколкото някой да го застреля. Трябва да ме отведеш от тук, защото все пак мисля, че ще се ядоса, когато се събуди и не ме намери. Просто искам да се прибера вкъщи.

— Мътните го взели — изруга той, като освободи спирачката и натисна докрай газта. Джипът подскочи и набра скорост. — Позволи ми да те отведа до клиниката.

Тя стисна зъби.

— Той не ме изнасили, сексът беше по взаимно съгласие, не ме притискай, става ли? Просто ме откарай у дома. Моля те! Искам да забравя всичко случило се през този ден.

Тайгър кимна сърдито.