Яздеше го трескаво, като бедрата й всеки път се спускаха надолу и приемаше члена му малко по-дълбоко. Изведнъж тялото й сякаш избухна в пламъци и от гърлото й се откъснаха стонове. Мъжът под нея се озъби и изръмжа, обикновено тези звуци би трябвало да я ужасяват, но вместо това те само засилиха страстта й. Тялото й се напрегна, разтърси се и тя изкрещя при повторно връхлетелия я оргазъм. Мускулите й се стегнаха около твърдия му ствол, докато се тресеше от силата на екстаза.
Когато достигна своята кулминация, Валиант изрева, а тя дори не се уплаши от неговия вой. Коравият му като стомана член беше дълбоко заровен в нейната мекота, хълбоците му се разтърсиха и в женствеността й се разля приятна топлина, докато той се изливаше в нея. Тами рухна върху широките му гърди.
И двамата дишаха тежко. Едната му ръка я хвана за бедрото, а другата се плъзна по гърба й, погали с върховете на пръстите кожата по гръбначния й стълб, докато стигна до основата на черепа и стисна в юмрук косата й. Това не й причини болка, но я принуди да вдигне нагоре глава, докато не й остана друг избор, освен да срещне погледа му. В резултат от секса златистите му очи изглеждаха разкошно. Мъжът се усмихна, показа острите си зъби, а дланта му нежно се плъзна от бедрото до заоблената част на дупето й.
— Ще те задържа завинаги.
— Какво? — Погледна го изумено.
— Реших да те задържа завинаги. Ти си моя.
Той беше добър в това да я прави безмълвна. Тами се втренчи в него, напълно онемяла.
Изведнъж усмивката на устните му угасна, той се напрегна под нея, едрото му тяло сякаш се превърна в камък. Тами изпъшка, когато я претърколи заедно със себе си и бавно извади все още твърдия ствол от тялото й. Дари я с един последен страстен поглед, преди да се отдръпне и да стане от леглото.
— Те идват за теб, но аз няма да позволя на никого да те отнеме от мен.
Тя свали унищожения сутиен, смъкна блузата и изпълзя от леглото, за да застане до Валиант. Вгледа се внимателно в него. Изражението му беше страшно, когато се обърна към нея. Не го познаваше отдавна, но когато видя лицето му, разпозна изписаната там ярост.
— Остани в стаята, докато се справя с тях. Никой няма да те вземе. Сега си моя.
Наблюдаваше го с отворена уста как си облича ризата и закопчава дънките, а след това закрачи из стаята. Като затворено в клетка животно. Лъв. Ето на какво приличаше той. Само дето нямаше никакви решетки помежду им.
Тами се отдръпна, стъпи върху нещо и погледна надолу. Панталоните й лежаха на пода в краката й. Обувките й също бяха там. Дори не си спомняше кога ги беше събула, те бяха тип „чехли“ и трябва да са се изхлузили, когато мъжът й дръпна дънките.
Валиант отиде до прозореца, погледна навън и изръмжа злобно.
— Шестима от тях приближават — изсумтя. — Мислят си, че шестима от Новите видове са достатъчни, за да се справят с мен. Това е обидно. Няма да се бавя много, секси. Защо не се върнеш обратно в леглото и да ме чакаш? Ще взема някаква храна, преди да се върна. Ти си дребничка и аз искам да те нахраня. Ще полагам много добри грижи за теб и ти ще поискаш да останеш при мен.
Тами погледна към близката нощна лампа, умът й трескаво работеше как да спре това, което се боеше, че може да се случи. Валиант беше едър, свиреп мъж, а тя не искаше да бъде убит или наранен от събратята си, които идваха да я спасят. Той щеше да се бори с тях, за да я задържи в спалнята. Забеляза до нощното шкафче контакта, в който бе включена лампата. После извърна поглед към мъжа и отбеляза, че е все още с гръб към нея, докато наблюдаваше през прозореца. Повторно ръмжене се откъсна от устните му.
— Преди да се опитат да те отнемат от мен, ще ги пребия така, че да плачат за милост. Но първо ще пробвам да ги изплаша, няма начин да им позволя да те вземат, Тами. Ще направя всичко, което е необходимо.