Читаем Валиант полностью

Валиант се стараеше да запази контрол върху желанието си. Искаше я толкова силно, че болката бе станала физическа. Най-вероятно тя щеше да крещи, ако той свалеше собствените си панталони, тъй като изглеждаше притеснена от големината на члена му. Разликата в техните размери може би бе проблем, но жените бяха създадени да се разтягат при раждане. Можеше да се получи, ако беше внимателен, нежен и навлезеше достатъчно бавно в нея, докато се приспособеше към него.

Тя е човек. Той стисна зъби, но най-накрая се отпусна. Всъщност никога не бе вярвал, че ще бъде привлечен от човешко същество, и мислеше събратята си, които ги желаеха, за идиоти. Всичко се свеждаше до истината — той я искаше и се нуждаеше от нея.

Вдъхна прекрасният й секси аромат и отвърна на влиянието му с ръмжене. Тя бе признала, че този звук я плаши. Жените от Новите видове щяха да знаят, че го е издал, защото е пламнал от страст, но Тами не беше от тях. Тя нямаше да бъде възбудена, ако той не сдържаше животинските си инстинкти. Беше му трудно да го постигне, но заради нея щеше упорито да се бори да остане под контрол.

Направи няколко дълбоки вдишвания, за да се успокои. С труд потисна желанието си да разкъса дрехите й, да разтвори краката й и да зарови лицето си между тези меки, чувствени, бели бедра. Мирисът на възбудата й щеше да го накара да погребе езика си дълбоко в източника. С мъка се бореше с тези мисли, тъй като образът на това как опитва вкуса на нейното желание, как опознава топлите дълбини на сладката й женственост и как издава тихи стенания, когато я люби с уста, непрекъснато изникваха в съзнанието му.

Членът му се втвърди и мъжът се зачуди дали платът на дънките всъщност няма да се разцепи и да освободи мъжествеността му от затвора. Стволът му бе набъбнал до болезнен размер само от мисълта за това, къде искаше да бъде езикът му — вътре в нея. Но страхът успя да охлади малко кръвта му. Тя не беше от Видовете. Не можеше просто я доведе до оргазъм, да я обърне, да вдигне задника й във въздуха и да тласка в нея, докато сам не свърши. Щеше да й причини болка.

Валиант се взираше в красивите й очи. Синият им цвят му напомняше за океана. Никога не го беше виждал лично, но бе изгледал много DVD-та, в които показваха Хаваи. Това беше едно от местата, които бе гледал по телевизора, но никога нямаше да му разрешат да посети.

В началото бе затворен в бетонни килии, а после — в гореща, нерадостна пустиня, в ужасен хотел с нищо наоколо, освен хиляди километри пустош. Резерватът бе купен с цел да им осигури по-добро постоянно място за живеене и сега той имаше дървета, синьо небе и дом. Негов. Нещо, което му принадлежеше.

Младата жена примигна, въздъхна дълбоко, което повдигна гърдите й, и той разбра, че има още едно нещо, което иска да му принадлежи — тя. С радост би гледал всеки ден в тези очи. Да я има гола в леглото си щеше да бъде удоволствие. Ароматът й бе нещо, към което можеше лесно да се пристрасти. Всичко в нея го привличаше, хипнотизираше го и той не можеше да позволи на себе си или на нея да си отиде.

Просто трябваше да я направи зависима от него и да я убеди, че тя е част от живота му. Искаше да си има половинка, но смяташе, че ще е от Видовете. Мислено сви рамене, бе далеч от фантазията си. Никоя от тях не му бе въздействала така, както го направи малката човешка жена. Много неща му бяха отказвани през живота, но нея щеше да я има.

Моя! Цялата е моя. Няма да се откажа от нея. Никога.

<p>Глава 3</p>

— Махни се от мен!

Валиант поклати глава.

— Изритай панталоните си и разтвори бедра. Искам да те докосна.

Обзе я паника. Мъжът на практика бе успял да я съблече, а тя изобщо не беше разбрала. Признаваше си, че й се иска да го целуне, но сега, когато тялото й бе изложено пред погледа му, със свалени до коленете дрехи, трябваше да сложи край на това. Не можеше да прави секс с непознат и особено с такова ужасяващо същество като Валиант.

— Върви по дяволите! Разкарай се от мен и ми вдигни панталоните.

Мъжът отново поклати глава, преди да се надигне и да отскочи назад в леглото. Приземи се на крака, с широко разтворени бедра, които обхванаха нейните. Усмихна й се, а погледът му обхождаше тялото й. Желанието му ясно пролича в начина, по който разглеждаше всеки сантиметър оголена плът.

Тами се задъха, като се опитваше с една ръка да избута блузата надолу по голите си гърди, докато с другата трескаво пробваше да издърпа нагоре панталоните си. По дяволите! Как можа да се случи? Бе изцяло изложена пред погледа на мъжа.

Той сграбчи с две ръце панталоните й, дръпна ги яростно надолу по бедрата й и ги захвърли на пода. Потресена и сърдита, Тами се втренчи в него. Валиант, без да й обръща внимание, падна върху нея, но не се докосна до голотата й — опря длани встрани, разтвори крака и се задържа над тялото й, сякаш щеше да прави лицеви опори. Погледите им се срещнаха, докато телата им останаха на сантиметри разстояние.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Измена. Я от тебя ухожу
Измена. Я от тебя ухожу

- Милый! Наконец-то ты приехал! Эта старая кляча чуть не угробила нас с малышом!Я хотела в очередной раз возмутиться и потребовать, чтобы меня не называли старой, но застыла.К молоденькой блондинке, чья машина пострадала в небольшом ДТП по моей вине, размашистым шагом направлялся… мой муж.- Я всё улажу, моя девочка… Где она?Вцепившись в пальцы дочери, я ждала момента, когда блондинка укажет на меня. Муж повернулся резко, в глазах его вспыхнула злость, которая сразу сменилась оторопью.Я крепче сжала руку дочки и шепнула:- Уходим, Малинка… Бежим…Возвращаясь утром от врача, который ошарашил тем, что жду ребёнка, я совсем не ждала, что попаду в небольшую аварию. И уж полнейшим сюрпризом стал тот факт, что за рулём второй машины сидела… беременная любовница моего мужа.От автора: все дети в романе точно останутся живы :)

Полина Рей

Современные любовные романы / Романы про измену