Валиант

— Не съм съгласен. Мисля, че бихме могли да го направим. Смяташ ли, че ще те боли? Аз не считам така. Мога да бъда много нежен, когато поискам — погледът му обходи тялото й. — Признавам, че ще ми бъде трудно да държа всичките си инстинкти под контрол, но ще се справя.

— Няма да спя с теб.

Той се засмя.

— Радвам се. Спането е последното нещо, което искам да правим в моето легло.

Тами стисна зъби, гневът й пламна.

— Няма да правя каквото и да е. Не си лягам с непознати и, по дяволите, със сигурност точно с теб няма да го направя.

Усмивката му умря и веселият израз изчезна от лицето му. Погледът му стана студен и малко страшен.

— Да не би да си предубедена? Аз нямам задръжки, че си изцяло човек.

Тя се намръщи.

— Е, добре, че поне знаеш какво съм — съсредоточи се върху устните му. — И не мога да те разкъсам със зъбите си. Не съм страшна, господин Лъв. Това ли си ти отчасти? Лъв? Тигър? Какво?

Мъжът само премигна, но нещо в изражението му се втвърди.

— Би могло и така да се каже — заяви той провлачено.

Бе засегнала самолюбието му или нещо такова. Преглътна, реши, че изглежда малко сърдит.

— Съжалявам. Не исках да те обидя. Никога не съм… — Млъкни!, заповяда си тя. Разбра, че сама си копае гроба. — Не исках да проявя неуважение или нещо подобно. Ти ме плашиш, схващаш ли? Никога преди не съм срещала Нов вид, а ти си наистина смущаващ, признай го. Онзи на портала, който ме пусна в Резервата, приличаше повече на човек. Докато ти не изглеждаш така. Би улеснило нещата, ако беше малко по-дребен. Но ти си огромен, целият си в мускули и аз знам колко лошо можеш да ме нараниш, ако изпълниш намерението си. Може би приказвам празни приказки, но престани да ме гледаш по този начин, плашиш ме. Аз съм висока един и шейсет и осем и тежа петдесет и девет килограма. А ти? Един и деветдесет или деветдесет и три… — обходи с поглед цялото му тяло. — Деветдесет килограма?

— Висок съм един и деветдесет и шест и тежа сто и осемнадесет килограма.

— Огромен — обобщи тя. — В пъти по-голям от мен и изобщо не ми съобщи учтиво, че съм на погрешното място. Ти започна да ми ръмжиш, впи в мен поглед и аз бях ужасена, както никога в живота си. Аз изобщо не млъквам. Никога. Питай, когото искаш. Ти толкова ме изплаши, че дори забравих да дишам, та камо ли да кажа нещо, за да се спася. А се опитвах с всички сили.

Устните на Валиант трепнаха, гневът изчезна от лицето му.

— Никога не млъкваш, а?

Тя поклати глава.

— Никога. Откакто бях на четири, все ми повтарят, че мога да уморя някого с приказките си. Близките ми винаги казваха, че най-голямата грешка, която са направили, е била да ме научат да говоря, и ако можели да се върнат назад във времето, щели да ме научат на езика на знаците, така че да си затварят очите, когато искали от мен да млъкна.

Мъжът скръсти ръце пред широките си гърди. Ухили се, показвайки зъбите си.

— Ти наистина си очарователна и аз се наслаждавам на звука, когато говориш. Имаш много хубав глас. Ела тук!

Тами го изгледа.

— Няма начин. Остани там и аз ще съм щастлива тук, където съм.

— Ела тук! — нареди повторно.

Тя скръсти ръце пред гърдите си, точно както той го бе направил и повдигна вежда.

— Не! Искам да се махна, сега.

Исполинът въздъхна и отпусна ръце.

— Няма да ти причиня болка. Запомни това.

О, мамка му. Тами се напрегна. Беше уверена, че няма да се наслади на онова, което бе замислил. Поне я бе предупредил, преди да се раздвижи и бързо да заобиколи леглото. Тя скочи върху матрака, падна на длани и колене и запълзя по него, тъй като нямаше къде другаде да отиде.

Внезапно една ръка я сграбчи за глезена и я дръпна толкова силно, че тя се просна по корем. После мъжът я преобърна по гръб.

За секунда Валиант се оказа отгоре й, телата им бяха на сантиметър разстояние. Той не отпусна тежестта си върху нея, но младата жена се озова притисната на леглото между ръцете и краката му.

— Хайде да направим експеримент. — Взря се право в очите й, без да отмества поглед.

— Хайде да не правим нищо — сърцето й заби лудо. Не го отблъсна, въпреки че й се искаше да избута гърдите му. Обзе я страх. — Моля те!

Той се усмихна.

— Аз настоявам.

Тя се втренчи в острите му зъби и преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Ъмм, много си страшен, когато си покажеш… ъъъ… зъбите. Изглеждат наистина остри.

Мъжът не се ядоса. Всъщност думите й сякаш много го забавляваха.

— За да мога да те схрускам по-добре — пошегува се тихо той.

Сърцето на Тами се преобърна в гърдите й.

— Това е само една лоша шега, нали? Моля те, кажи ми, че просто се шегуваш.

— Аз не съм вълк.

— Аз не съм Червената шапчица.

— Въпреки това все още искам да те изям.

Тя бе шокирана от неговата откровеност, осъзна, че никой никога не бе разговарял с нея по този начин. Той не я нападна, вместо това изглеждаше щастлив просто да се взира в очите й. Младата жена се успокои малко.

— Никога не съм мислила, че ще го кажа, но по-добре да си говорим мръсни приказки.

Той се засмя.

— Съгласен.