Валиант

Тя нямаше да може да живее с мисълта, че са го убили. Наведе се и дръпна кабела. Вниманието й остана фиксирано върху Валиант, за да бъде сигурна, че няма да се обърне и да забележи движението й. Грабна лампата с трепереща ръка, поколеба се, но знаеше, че така ще му навреди по-малко, отколкото един куршум. Не можеше да позволи това да се случи. Придвижи се бавно напред, но мъжът не се обърна, твърде съсредоточен върху онова, което виждаше през прозореца.

— Идиоти — изръмжа той, наведе се леко напред, а ръцете му стиснаха перваза на прозореца с достатъчно сила, за да накара дървото да изскърца. — Искам да останеш в тази стая. Няма да ми отнеме повече от пет минути. Ако не си тръгнат, аз ще…

Тами замахна и стовари лампата върху тила му. Стъклената й основа се разби и парчетата се посипаха по пода зад гърба му. Той изсумтя и се обърна с лице към нея. О, свършена съм! Не го ударих достатъчно силно. Можеше да замахне и с по-голяма сила, но се притесняваше, че ще го заболи прекалено много. Той изглеждаше напълно изненадан, втренчен в нея се изправи в целия си ръст, но след това забели очи, олюля се и се срути върху килима. Тами впери поглед в него, в ръцете си все още стискаше счупената лампа.

На секундата я хвърли настрани и падна на колене до неподвижното му тяло. Провери пулса, беше силен и постоянен. После прокара пръсти през косата му и докосна мястото на удара. Усети лека подутина, но кръв нямаше. Гърдите му се повдигаха и спускаха равномерно. Бързо се изправи на крака, уверена, че той няма да остане дълго в това състояние. Трябваше да напусне къщата, преди да се е събудил. Сигурна бе, че ще е изключително ядосан от постъпката й.

— Да му се не види — ръцете й трепереха, облече се набързо и пъхна крака в чехлите. Натъпка унищожения сутиен в предния джоб на панталоните си — нямаше желание да го оставя тук, а и искаше да го скрие от другите. Един поглед към Валиант й показа, че той все още е проснат на една страна на пода. Направи крачка към тялото му, поколеба се дали да го остави, заля я пристъп на съжаление. Може би трябва да остана и… Не! За какво си мисля? Той иска да ме задържи завинаги, а ние едва се познаваме. Това е лудост! И побягна.

Вратата на стаята бе заключена, трябваше да я отключи, за да излезе. Погледна надолу по коридора и видя още няколко затворени врати и стълби. Спусна се по тях. Когато дойдеше в съзнание, Валиант щеше да бъде наистина разстроен. Беше го нокаутирала хладнокръвно със собствената му лампа. Съмняваше се той да проумее, че го е направила, за да е сигурна, че няма да го наранят. Не искаше да е наоколо, за да разбере дали може да му обясни причината за постъпката си.

Тичайки надолу по стълбите, стигна до главния вход. Отключи двойната врата, бутна я и пристъпи навън от дома му.

Затръшна вратата след себе си и бързо пое по пътеката. Скръсти ръце пред гърдите си, за да скрие липсата на сутиена. Надяваше се никой да не обърне внимание, тъй като нямаше желание да обяснява. Забеляза зад оградата микробуса, с който беше дошла, четири джипа и другия транспорт на кетъринговата фирма. Мъжете вече бяха влезли през портата в двора.

Те бяха от Новите видове. Всички носеха черни униформи с бели надписи НСО на гърдите си. Заедно с оръжията, те имаха, както тя предположи, и пистолети с успокоително средство. Когато влезе в Резервата през главната порта, беше видяла от разстояние някои от офицерите на Видовете. Територията бе опасана от десетметрова защитна стена и мъже, облечени в същите униформи, патрулираха по горната й част. Тези в двора на Валиант спряха.

— Здравейте! — Тами извърна поглед, не смееше да ги погледне в лицата. — Добре съм — забърза към портата, като заобиколи мъжете, блокирали пътя й.

— Тами! — Тед се втурна напред. — Наред ли е всичко?

Тя продължи напред и едва не се блъсна в един от служителите на НСО, но той отскочи назад.

— Добре съм, Тед. Отивам си вкъщи. Имах напрегнат ден, но наистина съм добре. Поговорихме си и той ме пусна. Проблемът е решен — излъга безцеремонно.

Когато излезе през отворената порта и се запъти към паркираните автомобили, един човек й пресече пътя.

— Добре ли си?

Младата жена веднага разпозна дълбокия глас на мъжа, наречен Тайгър. Тя спря и вдигна глава, за да зърне странното му лице; не се шокира от факта, че то се оказа с котешки черти. Не само името му подсказваше за тях, но имаше и някои особености, които бяха близки до тези на Валиант.

Мъжът беше няколко сантиметра по-нисък и с не толкова широки гърди като Валиант, но въпреки това бе огромен. Котешките му очи бяха невероятно сини и имаше същите характерни скули и плосък нос като нападателя й. Косата му бе пясъчно-кафеникава с червеникави и руси кичури. Червеният цвят не беше толкова ярък и красив като при събрата му.

— Добре съм. Мисля просто да се прибера вкъщи и да се отпусна. Преживях странен ден.