Валиант

Мъжът дръпна ризата й, материята се скъса и дрехата се разтвори широко. Шокът я накара да ахне, когато студеният въздух лизна кожата й. Ръцете му не спряха до тук. Напълно разкъсаха плата и хвърлиха парцалите надалеч, след като ги издърпа изпод нея.

— Аз все още държа на предложението си да я изнасилим — изръмжа Нед и пристъпи по-близо, за да гледа. — Има хубави цици.

— Млъквай! — сгълча го Марк. — Обичам да е тихо, докато работя. — Наведе се напред, в юмрука си стискаше джобно ножче. Отвори го с щракване, мушна пръст между гърдите й и разряза сутиена.

Сълзи заслепиха очите й, пое си дълбоко дъх. От гърлото й се откъсна писък, когато бруталните ръце продължиха да я разголват. Похитителят отряза презрамките, издърпа парчетата на сутиена и ги хвърли в огъня. Когато тя опита да се извърне, той я възседна през талията и хвана с една ръка гърлото й, за да я държи на място. Ужасена, Тами се втренчи в него, не можеше да диша.

— Мразя писъците — изсъска той. — Млъкни! Пред камерата на Пол ще кажеш, че животното, което те е отвлякло, те е изнасилило брутално и те е нахапало навсякъде. Изобщо всичко, което можеш да се сетиш, за да се отврати обществеността.

Тами кимна, без да отговори, просто искаше да си поеме въздух.

— Съгласна е — засмя се Пол. — Дръпни се, да я снимам!

Ръката отпусна гърлото й толкова, колкото да си поеме дъх.

— Не й вярвам! — Неочаквано Марк стисна с два пръста едно от втвърдените й зърна и жестоко го завъртя. Болката изтръгна повторен писък от гърлото й. Страданието й намаля, когато мъжът отпусна порочната си хватка. Тогава се засмя. — Това е забавно! — Ръката му се плъзна от гръдния кош към стомаха й. Потупа я по него, преди да вдигне дланта си.

Тами зарида. Зле нараненото й зърно туптеше. Заради болката, излъчвана от мястото, се запита дали все още е жива. Чудовището, седнало върху нея, внезапно силно удари с длан корема й. Звукът от плесницата отекна по-високо от плача й и тя изстена.

— Забавляваш ли се? — Нед пристъпи по-близо. — Дай и аз малко да я помъча. Тя счупи проклетия ми нос.

Онзи върху нея се повдигна, премести се леко напред и отпусна цялата си тежест върху корема й, с което й причини нови болки. Посегна с ръце назад, докато погледът му се взираше в напрегнатите й очи. Убеден, че тя не може да се измъкне, бръкна в дънките й.

— Смъкнете ги. Ако си мислите, че циците й са чувствителни, почакайте да видите какво ще стане, като й свалим бельото. Няма да я изнасилваме, но малко синини по онази област няма да разстроят док. Това, което го интересува, е вътре в нея.

Тами се опита да изкрещи, когато обувките и панталоните се изхлузиха от краката й, но Марк се наведе напред и затисна с длан носа и устата й. Не можеше да диша, очите й се разшириха, изглежда борбата й за въздух доставяше удоволствие на чудовището.

— Ето! Свалих ги! — изкиска се Нед. — Обула си е сини прашки. Тя е курва. Знаех си аз! Точно затова не си признава, че е била изнасилена от животното! Вероятно го е искала, молела го е да я чука. — Веселието му стихна. — Мислите ли, че шефа ще го е грижа, ако я чукам отзад? Това не се брои, нали?

— Млъкни, кретен такъв! Никакво изнасилване! Откажи се! Когато свърша с нея, тя ще е изпаднала в истерия, а това ще бъде наистина по-добре за видеото. Записът, който ще изпратим на новинарските станции за излъчване, ще покаже, че все едно е била травмирана от онези животински копелета. — Марк освободи устата й, за да може да си поеме въздух, премести се надолу по тялото й и седна отново върху бедрата й. Тогава се пресегна и ощипа, стисна и усука другото й зърно.

Викът, който се откъсна от Тами, раздра гърлото й. Не можеше да избяга от болката, но по-лошото беше, че те се смееха, което я накара да осъзнае, че много се забавляват от нейното страдание.

Отчаян, Валиант се свлече на колене, притисна нос към земята и се опита да улови миризмата на врага. Мъжете бяха навлезли в скалиста местност и вятърът я беше отвял. Въпреки че бе изгубил аромата, нямаше намерение да се отказва. С присвити очи огледа района за някакви признаци на движение.

— Разпръснете се! — нареди на своите събратя. — Открийте мириса!

— Спокойно, Валиант — рече кротко Тайгър. — Започваш да полудяваш!

Исполинът рязко обърна към него глава и го стрелна с поглед.

— Те държат моята Тами!

— Ясно. — Тайгър отстъпи назад и кривна вляво, в опит да намери пътеката.

Валиант се съмняваше, че приятелите му разбират как се чувства. Младата жена бе непрекъснато в мислите му, тъгуваше за нея. Уханието й бе изчезнало от леглото му и той скърбеше за загубата. Да не я открие бе неприемливо.

— Тук! — извика тихо Райдър. — Открих следа!

Валиант бързо скочи на крака, подуши района и усети слабата воня на потни хора. Един от тях се бе отъркал в дънера на отсрещното дърво. Младият мъж пристъпи напред и огледа тъмнината, търсеше най-лесния път, по който можеше да мине човек, носещ жена през рамо.

— Следвайте го! — прикани останалите Тайгър. — Не го изпускайте от поглед!

— Ще ги убия! — Валиант изруга.