Валиант

Тами отвърна на усмивката й. Тогава видя как веселата физиономия на Брийз бързо помръкна, погледът й се взираше в нещо зад гърба й. Предположи, че Валиант е влязъл в стаята. Ръмженето, което се разнесе секунда по-късно разсея всякакви съмнения. Жената Нов вид отстъпи назад към вратата със сведена глава. На лицето й бе изписан страх.

Тами се завъртя и сложи ръце на кръста си.

— Недей да й ръмжиш!

Ядосан мъжът я фиксира.

— Не искам никого близо до теб!

— Точно се опознаваме с нея. Ще станем приятелки. — Обърна се и се усмихна на Брийз. Когато жената повдигна глава и погледите им се срещнаха, Тами забеляза изненадата й. — Не му обръщай внимание! Той е… — сви рамене — … предпазлив.

— Има основание да бъде — отвърна новата й познайница. — Някои от нашите хора не понасят човешките същества.

— Е, ти не си от тях. Сама каза, че си приятелка с жена като мен. Наистина ми беше приятно да се запознаем. Надявам се да се видим отново.

Брийз радостно засия.

— Аз ще ви доставям храната. Никой друг не желае да го прави.

— Защото не искат да ме виждат ли?

Погледът на Новия вид се стрелна към събрата й и тя поклати глава, после побърза да каже:

— Ще се видим на обяд. — И хукна навън, като затвори вратата подире си.

— Те ме отбягват. — Валиант отиде до количката и отхлупи чиниите.

— Защо да го правят? — намръщи се Тами.

— Плашат се. Не съм… — сви рамене — … общителен.

— Имаш предвид, когато им изрева снощи, защото ме бяха зяпнали?

— Да. Точно така — кимна той. — Хайде да ядем!

Прехвърлиха блюдата на масичката за кафе. Тами се нахвърли върху шоколадовото мляко. Валиант направи неприятна физиономия.

— Какъв е този поглед?

— Това нещо е отвратително.

— Шоколадовото мляко ли?

— Повдига ми се от него.

Младата жена се поколеба.

— О! Разбирам.

— Какво?

— Ами някога имах куче. Веднъж изяде един шоколадов бонбон и повърна. Вероятно непоносимостта се дължи на животинското ти ДНК. Аз обичам шоколад.

— Не съм куче!

Тя успя да не се разсмее на ужасения му израз, породен от мисълта да бъде обвинен в нещо, което очевидно считаше за обидно. Намираше го за много сладък.

— Ти си лъв. Обзалагам се, че шоколадът също причинява неприятности на лъвовете. Вероятно предизвиква спазми в стомаха.

Мъжът постави пред себе си чиния с месо. Чак сега Тами забеляза какво ще закусва той. Вторачи се, без да може да повярва. Четири полусурови, дебели пържоли, доминираха в блюдото. Под тях, като сос, се бе събрала кръв.

— Това ли ще ядеш? И полусурови? — Съумя да не потрепери от ужас.

Той отхапа от стека и Тами видя, че действително не е допечен. Извърна поглед. Валиант се хранеше с почти сурово месо. Погледна в своята чиния и бе благодарна на типичната закуска от бекон, бъркани яйца, пържени картофи и препечени филийки. Не би се докоснала до храната, ако бяха донесли и на нея същото кърваво меню.

— Искаш ли? Хубаво е.

— Всичкото е за теб — поклати глава тя. — Обичам моите пържоли добре изпечени и с малко сос. Ако има за гарнитура и картофи, още по-добре. — Поколеба се и погледна към чинията му. — Колко килограма месо изяждаш на едно хранене?

— Няколко.

— И само това ли ядеш?

— Не. Ям и еленско. Кравите също са добри. Харесвам пилешко и свинско, но добре приготвени. Виж, рибата сурова е превъзходна. Хващам я с ръце в реката. Когато се преместим в моята къща, ще ти наловя няколко. Ти може би ще ги предпочетеш сготвени?

Младата жена само кимна. Божичко, не мога да го гледам как яде! Съсредоточи се върху своята храна и не погледна към огромния мъж, докато не приключи със закуската си.

Около петнадесет минути по-късно отново се позвъни. Валиант отвори вратата. Тами остави празната си чиния върху плота на количката и се усмихна, когато шериф Грег Купър влезе в апартамента. Придружаваха го двама офицери от Новите видове, застанали като ескорт от двете му страни. Възрастният човек отвърна на усмивката й.

— Изглеждаш много добре, Там! — Огледа помещението и подсвирна. — И със сигурност се грижат прекрасно за теб. Хубаво местенце! Изискано!

— Благодаря. Ще седнете ли? — Тами се усмихна на служителите по сигурността. — А вие?

Двамата Нови видове поклатиха глави и останаха прави до затворената врата. Служителят на закона отиде до един стол и седна на него. Тами се разположи на дивана. Валиант се настани до нея.

— Имаш нужда от мен, за да направиш изложението, нали?

Белокосият мъж бръкна в джоба си.

— Всъщност, аз съм го приготвил вече. Те… — той погледна към Валиант — … бяха много продуктивни. Трябва само да го прочетеш и подпишеш, ако всичко е точно.

— О! — Тами пое книжата и ги разгърна. Започна да чете. Някой беше напечатал всичко, което се бе случило, но нямаше и думичка за „доктора“, който бе наредил на мъжете да я отвлекат, и за информатора им. Част от нещата не бяха съвсем точни, но записаното бе достатъчно за изобличаване на четиримата похитители.

Валиант се изправи и се отдалечи. Върна се бързо и й подаде химикалка.

— Ето, подпиши! — Лицето му бе мрачно.

Младата жена кимна и сложи подписа си на последната страница. Подаде изложението обратно на шерифа.

— Готово!