Валиант

Почувства се невероятно от желанието й, всяка клетка от твърдата му плът оживя и сладостно загали нервните й окончания. Това увеличаваше насладата й все повече и повече, докато не разбра, че кулминацията е на път да я връхлети отново. Вагиналните й мускули се стегнаха около него и тя повторно изкрещя името му.

Силен рев се откъсна от гърлото му. Тами се вкопчи в ръцете му, когато за последен път се заби в плътта й, тръпнеща около него. Разпрострялата се в тялото й топлина от освобождаването му засили насладата. Мъжът рухна върху нея, за да я приклещи под себе си убеден, че тя все още може да диша.

— Трябва да го правим след всяка закуска — каза и се засмя до ухото й.

Младата жена обърна глава и развеселена срещна погледа му.

— Сега мога да си подремна.

Той се поколеба.

— И аз бих поспал с теб, но първо трябва да видим какво искат нашите гости. Те чакат в дневната.

— Какво? — зяпна учудена. Опита се да го отхвърли от гърба си, но мъжът беше тежък и дори не помръдна. Ухили й се.

— Имаме си компания в другата стая. Вероятно ни чакат и двамата.

Тами изви глава на другата страна. Вратата на спалнята зееше широко отворена. Трескаво забута Валиант.

— Разкарай се от мен! По дяволите, защо не ми каза? Биха могли да влязат тук и да ни видят!

Валиант сви рамене, изглеждаше спокоен, докато се отделяше от тялото й. Изправи се и се запъти към входа на стаята.

— Ще дойдем след минута! — Затръшна вратата и се обърна с лице към жената.

Тами го стрелна с гневен поглед, грабна захвърлените панталони и бельо, седна на ръба на леглото и опита да се облече по най-бързия начин.

— Ти знаеше, че някой влезе в апартамента и просто ги пренебрегна? Какво щеше да стане, ако нахлуеха тук? Дяволите да го вземат, ами ако бяха видели всичко, което направихме?

Той скръсти ръце пред гърдите си силно развеселен.

— Щях да ги убия, за да не ни се пречкат.

Тя смъкна надолу по тялото си тениската, вдигната от Валиант по време на ездата му. Подсмихна се на току-що хрумналата й мисъл.

— Ти ще отидеш при тях, а аз ще се скрия тук. Вероятно са чули всичко.

— Със сигурност са ни чули, както и останалите на този и съседните два етажа.

— Сериозно? — устата й увисна.

— Да. Имаме силно развит слух. — Изглежда той наистина се забавляваше от създалата се ситуация.

— Дявол да го вземе, Валиант! Хич не е смешно! Искаш да кажеш, че всеки път, когато правим секс, всички от близките два или три етажа знаят с какво се занимаваме?

— Ти крещиш моето име и аз не мога да спра, тъй като ме караш да се чувствам много добре.

Шокирана, Тами остана седнала на леглото, не беше сигурна дали коленете й щяха да я издържат в този момент. Закри лицето си с ръце.

— Няма да мога да се появя пред никого. Толкова ми е неудобно.

Две силни ръце я сграбчиха внезапно и я изправиха на крака. Младата жена рязко вдигна глава. Изненадана се втренчи в разярената физиономия на Валиант. Дланите му не й причиняваха болка, но я държаха здраво.

— Смяташ, че съм те злепоставил, така ли? — изръмжа той думите.

— Не! — Бе ужасена, че е стигнал до подобно заключение.

— Смущава ли те факта, че другите знаят колко ти харесва да се докосваш до мен и си ме приела в тялото си?

— Не! Изобщо не съм си го помислила! Как можа дори да го изречеш? Сама поисках да дойда тук. Живея в малък град, Валиант. Петнадесет минути, след като поиска да остана с теб и аз ти дадох съгласието си и ти позволих да ме отнесеш до джипа, всички мои съграждани вече са знаели за нас. Изобщо не се срамувам да бъда с теб. Само ми става неудобно като си помисля, че всички могат да ни чуят, когато правим секс. Това е нещо много лично и интимно.

Чертите на лицето му се отпуснаха и хватката върху ръцете й се охлаби до леко докосване.

— Добре. Извинявам се, че си създадох грешно мнение.

— Беше бесен и почервенял от яд към мен. Ти не ме злепоставяш, Валиант. Не ме е срам да бъдем заедно. В действителност съм привлечена от теб. Аз… — тихо изруга, — … наистина съм очарована от теб и не давам пукната пара за онова, което другите ще си помислят, ако не са съгласни с мен. Ясна ли съм?

— Да. — Той преглътна тежко, изражението му се смекчи. — Бях яростен, защото много дълбоко ме нарани мисълта, че не искаш някой да знае за отношенията ни. Знам, че хората ни ненавиждат и от идеята, че желаеш да мислиш за мен по-малко, понеже не съм човек, ме заболя.

За сетен път нещо в гърдите й се пречупи. Той се измъчваше, че неправилно е наранила чувствата му и го караше да се усеща несигурен за мястото, което заемаше в сърцето й. Измъкна се от прегръдките му и погледна към леглото, облегна се на ръката му, за да запази равновесие, когато стъпи на матрака. Обърна се и пусна лакътя му, съзряла изненадата в очите му от новата й позиция — сега се извисяваше малко над него.

— Ти си толкова висок. Трудно ми е да го направя по друг начин. Пристъпи по-близо до мен!