Читаем Валиант полностью

— Не беше толкова лошо, нали? Казах ти, че от кондома няма да те заболи.

— Не, не ме заболя, но предпочитам да не ги използвам. — Той се поколеба. — Това нещо трябва ли да остане на мен? Искам да те обърна, да те поставя на колене и да те възседна отзад.

— Първо ми дай минутка, да си поема въздух. Не, този използвания се хвърля в кошчето за боклук и ще ти поставя нов.

— Разбирам. — Устните му се извиха. Той бавно извади члена си, прекатури се от тялото й и легна по гръб. — Давай, направи го! Харесвам устата ти.

Тами се обърна настрана и се засмя.

— Мисля, че създадох чудовище.

— Какво означава това? — смръщи се той.

— Нищо. Само те дразня.

Тя седна в леглото и се огледа за кошче за боклук. Ако трябваше да го дразни с уста и да му нахлузва презервативи, то нямаше нищо против. Той имаше приятен вкус.

Тами се усмихна, когато Триша седна на дивана.

— Толкова се радвам, че дойде! Валиант излезе преди два часа и ми беше много скучно. Отиде до къщата си, защото има нужда от още дрехи, а и трябвало да нахрани приятелите си. — Тя направи пауза. — Боях се да го попитам, какво означава това.

Триша се засмя.

— Той обича катеричките, които живеят около дома му. Забранил е на всички да ги убиват. Оставя им ядки и плодове, за да ги привлича по-близо до къщата си. Опитва се да ги научи, че няма да ги изяде или нещо подобно.

— Това проблем ли е? — Младата жена седна до лекарката и хвърли поглед към хладилната чанта, която бе оставила на масата. — А това какво е?

— Валиант живее в Дивата зона — гъсто залесена площ в Резервата. В нея са настанени няколко десетки Нови видове, които приличат по-малко на човешки същества, отколкото другите им събратя. Лицевите им черти са по-близки до животинските, те са безцеремонни и доста груби, също като Валиант. Ловуват зайци и сърни в гората, но катеричките са извън менюто им. Валиант с радост наблюдава тези животинки и ги е обявил за „не стават за храна“. — Тя се усмихна. — Когато слушам подобни приказки, само кимам. Някои неща, е, просто ги приемам. Обещах ти пържено пиле. Мислех, че ще искаш отново да си поговорим днес, вместо да чакаш. Как се чувстваш?

— Много по-добре. Благодаря.

— Хубаво. — Триша стана сериозна. — Как се справяте с Валиант? Знаеш ли дали поръчаните презервативи са пристигнали?

— Да. Един от охраната ги донесе, преди да се прибере вкъщи. Благодаря ти още веднъж.

— Те предпочитат да ги наричат офицери. — Тя сви рамене. — Това е присъщо на Новите видове. Успя ли да го убедиш да използва кондоми?

— Направихме го вече.

Лекарката се вгледа в нея и се засмя.

— Да приема ли, че не се е съпротивлявал твърде много?

— Показах му положителните страни.

— Добре. — На Триша й стана весело. — Притеснявах се, затова дойдох днес. Помислих си, че може би имаш повече въпроси или просто ти е необходима помощ при убеждаването по отношение на предпазните средства. Все още ли се чувства отхвърлен?

— Не знам. Но се справи добре със ситуацията. Лично аз се нуждая от повече време, преди изобщо да мисля за бебе. — Замълча. — И честно да си призная, това ми идва в повече.

— Да, така е. Да бъдеш с един от тях, променя живота ти изцяло.

— Мой приятел ми каза, че в двора ми са се настанили протестиращи.

— По дяволите! Съжалявам.

— Аз не съм там. — Тами сви рамене. — Мразя една от моите съседки и се надявам демонстрантите да я нервират. — Усмихна се. — Тормози ме от години. Така че все пак цялата ситуация си има и хубави страни.

— Чудесно. — Триша се засмя. — Не си загубила чувството си за хумор. Това ще ти помогне. — Изправи се на крака. — Ще донеса чинии от кухничката ви. Кълна се, винаги съм гладна. — Заобиколи масичката за кафе.

Погледът на Тами я проследи, след това се спря на ъгловото помещение.

— Тези апартаменти са много хубави.

— И са напълно обзаведени. — Триша отвори един шкаф, извади две чинии и се обърна. Лицето й изведнъж пребледня и тя изпъшка. Съдовете почти се изплъзнаха от пръстите й, които сякаш бяха омекнали.

Тами успя да ги хване, преди да паднат и да се разбият на пода. Постави ги на плота и се обърна към лекарката.

— Какво ти става? — Когато коленете на другата жена се подгънаха, тя я подхвана, за да не се нарани, и я сложи върху килимчето пред мивката.

Триша си пое дълбоко въздух, обви ръце около корема си, а сините й очи се разшириха.

— Извикай Слейд!

Тами я пусна, обърна се и се втурна към входа на жилището. Новите видове събрани в коридора изглеждаха изненадани, когато отвори широко вратата.

— Извикайте Слейд, веднага! Триша има болки в корема. Обадете му се и му кажете да дойде незабавно! Не знам какво не е наред с нея и не съм наясно какво да правя. — Остави вратата отворена и се устреми обратно към гостенката.

Новата й приятелка все още седеше на свитите си крака и покровителствено прегръщаше корема си. Беше започнала да се задъхва и Тами се отпусна на колене до нея. Хвана я за раменете, за да е сигурна, че няма да падне.

— Какво става? С какво мога да ти помогна?

— Контракции.

— Но това не може да бъде! Ти си само в кой? В петия месец ли? — Ужас разтърси Тами. — Ще се обадя на Бърза помощ!

Перейти на страницу:

Похожие книги