— Не! — Триша трескаво поклати глава. — Без външни хора! Слейд ще дойде да ме вземе и ще ме заведе при Харис. Той е другият лекар в Резервата.
С уплашена физиономия, в стаята се втурна офицер от Новите видове. Тами рязко вдигна нагоре глава.
— Как се казваш?
— Флейм.
— Флейм, много те моля, вдигни я внимателно и я сложи да легне на дивана. Има контракции, но е още много рано. Спешно се нуждаем от доктор Харис. Тя не желае да викам Бърза помощ.
Мъжът се наведе и нежно докосна Триша по рамото.
— Слейд идва. Може ли да те вдигна? Няма ли да те заболи? Дори и само ако те преместя?
Лицето на Триша се сви от болка, когато я връхлетя поредната контракция. Тя посочи с треперещ пръст към дивана. Флейм се поколеба преди внимателно да поеме жената в прегръдките си и я отнесе до дивана, където нежно я положи по гръб. Триша изстена и продължи да диша тежко.
Тами се затича към спалнята, за да издърпа завивката от леглото и се втурна обратно в хола, незнаейки какво друго да направи. Покри краката на бременната, тъй като полата й се беше вдигнала високо над бедрата и коленичи до дивана. Флейм бе отишъл до отворената врата и говореше по радиостанцията. Тами хвана ръката на новата си приятелка.
— Помощта идва. Флейм разговаря с доктор Харис и с бодигарда ти. При теб съм, Триша.
— Мога ли да направя нещо? — Флейм се надвеси над тях, предлагайки помощта си.
— Не знам — отвърна паникьосано Тами. — Тя е само в петия месец! Твърде е рано! Донесох одеяло в случай, че изпадне в шок.
Той изруга грубо.
— Ще чакам на вратата, за да насоча лекаря насам. Само ми кажи, ако има нужда от нещо. — Замълча за момент. — Дръж се, Триша! Слейд ще дойде всеки момент. Беше долу в кафетерията.
Лекарката се отпусна, задъхана. Лицето й бе леко зачервено, треперенето на ръката й, в дланта на Тами, отслабна и тя отвори очи.
— Последната контракция беше много силна. Имаш ли у себе си часовник или някъде наоколо? Трябва да следя минутите.
Тами погледна към DVD плеъра.
— Аз ще наблюдавам часовника. Нещо друго мога ли да направя?
— Нищо. Искам само Слейд.
— Флейм каза, че идвал. Нали чу? Бил долу.
— Той винаги гледа да е близо до мен.
—
Тами трябваше да отскочи от пътя на едрия мъж, тъй като почти се приземи върху нея, за да бъде по-близо до бременната. Той стисна дланта на жената и обгърна лицето й със свободната си ръка. Чертите му бяха изкривени от уплаха. Домакинята се дръпна назад и се изправи, за да им остави достатъчно място.
— Говори с мен, сладурче. Бебето ли идва? — Слейд се приближи още.
Триша кимна.
— Трябва да се доберем до травматологичната зала.
— Всичко е наред. Ще те нося. Само задръж. Ще опитам да се движа много внимателно.
— Още не. Усещам, че следващата контракция идва. — Лицето й се изкриви, тя отметна глава назад, изстена силно и отново започна да диша тежко.
Тами погледна към часовника.
— Ооо! От последната контракция не е минала дори минута!
Слейд рязко се обърна към нея.
— Какво означава това?
— Означава, че контракциите са много близо една след друга. Колкото на по-често са, толкова по-скоро ще се роди бебето. Когато времето е под една минута, нормално е да започне раждането. Така знам. — Тами сви рамене. — Поне така са ми казвали.
— По дяволите! — изръмжа Слейд. — Триша! Сладурче? Тук съм. — Погали с пръсти лицето й, за да я успокои, докато продължаваше да държи другата й ръка. — Тук съм и съм с теб.
— Побързайте! — извика от коридора Флейм. — Оттук. Тя е вътре.
Човек с лекарска престилка се втурна в стаята, следван по петите от двама мъже, облечени в униформи на парамедици. Всеки от фелдшерите носеше по един голям сак, а третият мъж държеше кислороден апарат с малка бутилка, който остави на пода. Този, с лекарската престилка, който сигурно бе доктор Харис, извади от джоба ръкавици и си ги сложи.
Той се наведе през облегалката на дивана над Триша, дръпна завивката, която покриваше скута й, и замълча. Тогава срещна погледа на Слейд, който му кимна и лекарят бръкна под полата на родилката. Свали бикините й с нейна помощ и внимателно побутна с лакът между коленете й, за да раздалечи бедрата й едно от друго.
— Триша, ще те прегледам. Трябва да видя колко е разкритието.
Тя кимна, все още задъхана. Изглеждаше така, сякаш изпитваше много силна болка. Контракцията бе продължила дълго време.
Доктор Харис свали кървавата си ръкавица.
— Слейд, трябва да я сложим да легне долу. Бебето ще излезе всеки момент. — След това даде заповед на помощниците си: — Отворете чантите и се подгответе! Размърдайте се!
— Няма да позволя да роди детето на пода! — Изръмжа Слейд.
Тами погледна към Флейм, който все още се навърташе покрай вратата.
— Иди вземи матрака от първата спалня и го донеси тук! — Младата жена опита да не се паникьосва, хвана масичката за кафе и я затътри към ъгъла на стаята.