Валиант

Пусна чантата, пълна с дрехи, на пода до затворената врата. Триша бе родила дете от Слейд, всичко бе минало благополучно и хората от сигурността се приготвяха да ескортират новото семейство до медицинския център. Беше видял новороденото и то донесе само чиста радост в сърцето му.

— Той е съвършен! Видя ли го? — Тя кимна. Половинката му изглеждаше бледа и той се намръщи, част от щастието му се изпари. — Казаха ми, че знаеш истината. Да не би да си ми ядосана, защото не съм ти споменал, че Слейд е бащата на детето на Триша? Не ми беше разрешено да издавам тази информация. Съжалявам. Тайната не е моя, за да я споделям.

— Не е затова.

Той замълча. Нуждаеше се от душ след тичането из гората, но най-напред искаше да разбере какво не е наред с Тами. Приближи до леглото и застана до самия му край.

— Ти ми се сърдиш, защото не съм ти казал, че Слейд е бащата.

— Не. Наистина. Седя тук и размишлявам. Разбирам защо не си ми казал. Все още нямаше да знам кой е бащата на бебето, ако тя не беше родила в нашия хол, нали?

— Няма да те лъжа. Не. Вероятно не.

— Видях го.

— Слейд? Той никога не се отделя от Триша, или ако го направи, гледа да не е много далеч от нея.

— Бебето. — Тя облиза устни. — То изглежда точно като баща си. Искам да кажа, че е трудно да се различи, когато са новородени, но то има ясно изразени особености.

— Слейд е бащата. То е първото бебе Нов вид, което се ражда.

— Има много хора по света, които няма да бъдат щастливи, когато разберат за това дете.

Цялото тяло на Валиант се напрегна.

— Смяташ ли да им кажеш? — Болка от възможното предателство го разкъса.

— Не! — Взря се намръщена в него. — Имах предвид, че разбирам защо не ми каза. Осъзнавам го. Триша и бебето й ще бъдат в голяма опасност, ако враждебно настроените групи и откачалките узнаят за тях. Или още по-лошо. Ще поискат веднага да ги убият.

Той можеше отново да диша, беше сигурен, че тя ще запази съществуването на бебето в тайна.

— Да. От това се страхуваме най-много. Затова много малко хора знаят за Форест2.

— Форест?

Мъжът се усмихна.

— Това е името, което дадоха на бебето. Форест Слейд Норт.

— Харесва ми. — Засмя се Тами.

— Бил е заченат в гората.

— Сериозно?

— Да. Триша държеше на това име и Слейд се съгласи. И на него му харесва.

— Те наистина много се обичат. Видях ги заедно. Толкова са щастливи заради бебето.

— Да, така е. — Той наклони глава, като продължи да я наблюдава, опитвайки се да отгатне какво я притеснява. — Имаш ли проблеми с това?

Внезапно младата жена се размърда и запълзя по матрака към него. Сърцето на Валиант лудо запрепуска, погледът му се плъзна по тялото й. Членът му незабавно реагира, докато гледаше секси начина, по който се придвижваше към него. Тами спря на сантиметри от ръба на леглото, погледът й бе съсредоточен в очите му. Усмихна му се.

— Това ме накара да се почувствам малко ревнива. — Той се опита да разбере какво имаше предвид неговата половинка, но не бе сигурен, че я е разбрал. — Начинът, по който те се гледаха, любовта между тях. Дори бебето. Кълна се, че то е най-сладкото същество, което някога съм виждала. Моля те, седни.

Исполинът се настани до нея и си пое дълбоко дъх. Пулсът му се учести, когато Тами се надигна, прехвърли крак през бедрата му и се разположи в скута му. Уви ръце около врата му и прекара пръсти през косата му, усмихна се нежно.

— Мисля, че всяко твое бебе ще бъде абсолютно възхитително.

Той остана безмълвен. Мозъкът му блокира. Дали бе разбрал правилно думите й, като че ли му предлагаше да имат дете.

— Все още не съм готова да имам бебе, но вече започнах да обмислям тази възможност.

— Наистина ли? — Устните му се разтегнаха в широка усмивка.

— Трябва да се опознаем един друг по-отблизо, но искам да дам този шанс на двама ни. Мислиш ли, че бих могла да си намеря работа тук, в Резервата? Може би ще остана известно време. Не бързам да се върна към предишния си живот. Бих искала да бъда с теб и да видим как ще потръгнат нещата.

— Ще се преместим в моята къща. — Обви ръце около нея. — Нямаш нужда от работа. Ти си моя. Аз ще се грижа за теб.

— Това не е толкова просто.

— Да, просто е. — Притисна я силно в прегръдките си. — Ти ми принадлежиш.

Тя се сгуши до гърдите му и неговото сърце се изпълни с топлина.

— Искам да остана с теб.

Нейното признание го накара да я заобича още повече.

— Никога няма да ти позволя да си отидеш. Ти си моя и аз съм твой.

— Правиш го да звучи толкова просто. — Тя се засмя.

Валиант сгуши лице до бузата й.

— Така е. Ти само остани с мен.

Глава 11

— Няма да продам къщата на баба ми! — Тами се намръщи на Валиант, след това на адвоката, който седеше в хола им. — Трябва ли да я продавам? Спестила съм малко пари, за да платя данъците тази година. Израснала съм в тази къща. Тя е всичко, което имам.

— Не се нуждаеш повече от нея — изръмжа тихо Валиант. — Ще живееш в къщата ни тук. Моят дом е и твой. Няма причини да я задържиш.

Чарли Артцола прочисти гърлото си.

— Тя притежава много неща, които би искала да запази. Нормално е. Това е мястото, където е израснала и то е пълно с нейните вещи и спомени.