Валиант

927 се обърна и кимна. След това вдигна сребърното плато и го занесе до леглото. Седна на пода и й посочи, че трябва да се настани до него. Той използва леглото за маса. Когато мъжът вдигна капака, Тами изтръпна при вида на храната. В блюдото имаше само „храна за Валиант“. Спокойно можеше да се каже, че е полусурова. Стековете, жарнати съвсем леко от двете страни, бяха нарязани на ивици, от които сълзеше кръв.

— Не мога да ям това. Прекалено сурово е за мен — обясни Тами, докато сядаше.

— Ще ядеш — настоя той, като се намръщи. — Имаш нужда от сили. Затвори очи и си мисли защо трябва да оцелееш. Задължително е да хапнеш най-малко едно парче.

Тя потрепери отвратена, но знаеше, че той има право. Не беше яла от много време и стомахът я присвиваше от глад. Мъжът взе едно парче и й го подаде. Ръцете й трепереха, докато пръстите й стиснаха крайчето на месото, като внимаваше да не покапе кръв върху дрехите й.

Той взе друго парче от стека и я погледна право в очите. Показа й как да забие зъби в мръвката и как да дръпне, за да я разкъса. Тя се опита да повтори действията му, но месото беше жилаво, а зъбите й не бяха достатъчно остри. Наложи се да се бори с желанието да повърне от вкуса на кръвта. Тя се стичаше в устата й, когато захапа парчето, в опит да откъсне залъче от него. Повтори безуспешно няколко пъти, но тъй като месото беше дебело и жилаво, тя се отказа и го извади от устата си.

— Не мога да ям това нещо. Дори не успявам да си отхапя. Мога само да дъвча парчето.

Мъжът се присегна и с пръсти разтвори устните й, прокара върховете на палците си по зъбите й и ги натисна, за да отвори по-широко устата й.

Тами се подчини, за да може той да я разгледа. 927 се намръщи. Прокара възглавничката на пръста си по ръба на зъбите й, проучи задната им страна, след което отдръпна палеца си навън от устата й.

— Прекалено са гладки. Защо някой от вашия вид ще позволи да му пилят зъбите? Така са безполезни.

— Те просто растат по този начин. Ние нямаме нужда да разкъсваме нещо със зъбите си. Затова използваме вилици и ножове.

Новият вид дръпна месото от пръстите й. Отвори уста, захапа парчето, откъсна малка хапка и й я подаде. Младата жена се поколеба, но я взе. Добре, че не съм гнуслива, нали? Потръпна, докато дъвчеше парченцето кърваво месо. Той откъсна още едно малко късче и го постави на платото пред нея. Мъжът използва зъбите си и продължи да й къса малки парченца месо, като ги трупаше на купчинка пред нея.

— Благодаря ти — прошепна тя.

Никога, дори и след милион години не би си помислила, че ще яде сурово месо и ще благодари на някой, че е използвал острите си зъби, за да го разкъса на достатъчно малки хапки, които да може да дъвче и да поглъща. Също така никога не би допуснала, че ще бъде толкова гладна, че да не се отврати от това действие.

Тами не можа да изяде всичките късчета. Това, което не успя, го излапа 927. Той погълна много повече, отколкото Валиант би направил. След това взе празното блюдо и приближи до вратата на килията. Обърна го и го бутна извън клетката. Когато го пусна със силен трясък, Тами подскочи уплашено.

Мъжът се върна с металния термос в ръка. Отвъртя капачката и подуши съдържанието, преди да го подаде на младата жена.

— Безопасно е. Понякога слагат наркотици във водата ми, но аз ги помирисвам.

Тя му се усмихна, наслади се на леденостудената течност и му подаде термоса обратно. Той пи, докато я гледаше втренчено. Усмивката й угасна от странния израз, който помрачи очите му. Погледът му я проучваше прекалено настойчиво, за да се чувства удобно.

— Какво?

— Ти си привлекателна. Миришеш сладко.

Някакво тревожно чувство я накара да изпита нервност.

— Валиант каза, че мириша по този начин, когато ме е страх. От вчера съм много уплашена.

Той се поколеба.

— Ти принадлежиш ли на този Валиант?

— Ще се женим.

— Женим? Какво е това?

Тя се замисли, преди да отговори.

— В моя свят, това е церемония, която ни свързва, докато умрем. Той иска да се ожени за мен, за да е сигурен, че човешкия закон ще признае моята принадлежност към него.

— А ти принадлежиш ли му вече?

— Да.

— Много лошо. — Изръмжа. — Искам те.

— Не! — Почувствала страх, тя се отдръпна от него.

— Казах, че е много лошо. — 927 се намръщи. — Не ме ли разбра?

— Аз принадлежа на Валиант!

— Говори по-тихо, защото ще ни чуят! Знам. Съгласен съм.

Сърцето й се успокои.

— Боях се, че не те интересува, че съм негова. Начинът, по който говориш, предполага, че ще ме… докоснеш, така или иначе.

Той сви рамене.

— Ако си моя и те вземат от мен, за да те дадат на друг, аз ще те защитавам. Ще го убия, ако се е чифтосвал с теб. Няма да те насилвам да се размножаваш с мен, Тами. Искам те силно, но мога да се контролирам. Разумът ми управлява моето тяло.

Добре, че е така!

— Само се надявам този Валиант да дойде по-скоро за теб. — Той се изправи. — Миришеш много хубаво. От дълго време тялото ми не се е поддавало на желанието да се размножава. Прекалено дълго, за да издържи в близост до теб.