Излизайки от съседната стая, Валиант, Тайгър и Джъстис го обградиха незабавно. На секундата лицето на младежа се изкриви от ужас и от тялото му се разнесе воня.
— Да ви го начукам — изруга той.
— Няма да стане, колкото и да ни молиш — изръмжа Тайгър. — Не си наш тип.
Човекът пребледня.
— Какво искате?
— Ти знаеш какво искаме — озъби се Валиант. — Къде е жена ми?
— По дяволите! — Непознатият започна да се тресе и да се поти, докато се взираше в него — погледът му се плъзна по огромния Нов вид, от главата до петите.
— Къде е Тами? — изрева зад него Джъстис. — Казвай бързо, защото на моя приятел ще му достави удоволствие да те накара да крещиш и да кървиш. Леглото в онази стая мирише силно на страха на жена му и той е много ядосан.
Устата на мъжа се раздвижи, но от нея не излезе нищо. Валиант пристъпи напред и изрева, звукът изпълни стаята. Човекът се завъртя бързо, за да избяга, но изгуби равновесие и се строполи ужасен на пода. Писклив вик се откъсна от гърлото му, когато Валиант приклекна и го сграбчи за раменете, като внимаваше ноктите му да не се забият болезнено в тях.
— Къде е моята Тами? — изръмжа думите той и придърпа тялото на младежа по-близо до острите си зъби.
— В склада — изхлипа непознатият. — Тя е в склада.
— Пусни го! — заповяда строго Джъстис. — Не му чупи костите! Той ще ни каже къде е, нали така, човеко?
Мъжът рязко отправи поглед към Джъстис и кимна ужасен.
— Ще го направя. Само го махнете от мен.
Валиант го пусна и се отдръпна назад. Тресеше се от ярост. Беше завладян от желание да убива. Това беше човекът завлякъл Тами в склада, за да бъде хвърлена в клетка с един от Новите видове за експериментален разплод. Трябваха му всички сили, за да не се нахвърли и да разкъса гърлото му.
— Все още ли е жива? — Тайгър приближи тихо, за да увеличи страха му.
— Когато си тръгнах преди малко, беше жива. 927 не я беше чукал и не я беше убил.
Джъстис бързо се раздвижи и блокира Валиант, когато той направи крачка към мъжа на пода.
— Контролирай се! — Поклати глава.
— Старая се! — озъби се Валиант.
Джъстис яростно изгледа непознатия.
— Как се казваш?
— Пит.
— Ще ни заведеш до този склад. Каква е системата за сигурност там? Колко пазачи го охраняват? Добре ли са въоръжени?
— Имаш предвид, колко мъже охраняват склада? — Пит се втренчи в него. — Николко. Само аз, Майк и доктора.
— Лъжа! Те никога няма да пазят съоръжение за тестване само с трима души.
Пит обърна ужасения си поглед към котешките очи на мъжа, който се взираше в него.
— Това не е изпитателна лаборатория. Ние просто пренесохме едно от съществата от съоръженията за тестване в Колорадо. Докторът искаше да докараме повече от тях, но трябва да изчакаме, докато има достатъчно мъже на разположение, за да изградят още клетки, където да ги държим. Засега животното е само едно и ние тримата сме напълно достатъчни да се справим с него.
— Преди да ни отведеш до склада, ще ни кажеш къде в Колорадо се намира тази изпитателна лаборатория — нареди Джъстис. — Казвай, веднага!
Валиант отново изрева. Мъжът на пода закима трескаво, ужасеният му поглед бе вторачен в исполина.
— Ще го направя. Всичко, което поискате. Само стой далеч от мен! — И мъжът каза адреса.
Джъстис стрелна с поглед Тайгър, той кимна и измъкна от задния джоб на дънките си мобилен телефон. Повтори адреса на човека, който му се обади отсреща, след което направи пауза.
— Колко от Новите видове са затворени там? Каква е системата за сигурност?
— Те ще ме убият! — Пит млъкна.
Джъстис изръмжа и плесна с ръце. От горния етаж слязоха още мъже и обкръжиха свития на пода човек.
Пит се втренчи в осемте Нови Видове, които постепенно стесняваха кръга около него. Миризмата на страха му стана толкова силна, че Валиант почти можеше да я вкуси.
— Ще говориш ли или да започваме с пръстите на ръцете и краката ти. Удивително е, колко много кости могат да бъдат счупени, преди шокът от болката да убие човек. — Джъстис изръмжа, приближавайки все по-близо. — Отговори на въпросите ми!
— Не го правете! — изхриптя Пит. — Мамка му! Отдръпнете се от мен! Там трябва да има 82 мъже и 6 жени, освен ако някои от тях не са били преместени през последната седмица, откакто сме пристигнали тук. Охраната е непробиваема. — Замълча.
— Продължавай! — озъби му се Валиант. — Къде ще бъдат преместени? Къде са разположени останалите съоръжения за тестване?