Валиант

— Ето защо сме като залепени за теб. Толкова си превъзбуден, че докато я спасяваш, могат да ни убият. — Тайгър съкрати разстоянието, следвайки го по петите. — Помисли, преди да действаш!

— Ще направя всичко възможно, за да я освободя.

— Точно от това се боим — въздъхна Райдър. — И ние искаме да спасим жената, но трябва да действаме умно.

— Остави го на мира — озъби се Брас. — Напълно разбирам желанието му да я защити. Нали съм в непосредствена близост до Триша. Те не са силни като нашите жени, затова Тами няма да бъде в състояние сама да се отбранява. Ето защо дойдох с вас. Харли и Муун също пожелаха да ни придружат, но знам, че не искаш да притесняваш хората с голяма група. Ако онези мъже са навредили на женската на Вал, той е длъжен да ги хване и да ги убие. Те са тъпанари, които трябва да умрат.

Валиант изръмжа в знак на съгласие.

— Чудесно! Наистина, много ми помогна, Брас! — Тайгър му хвърли яден поглед.

Брас сви рамене.

— Това е истината.

Пронизителен писък, идващ от изток, раздра въздуха и Валиант откликна на болезнения призив на своята жена — отметна глава и се втурна напред, за да я намери.

— По дяволите, тя ще каже всичко, което искаш от нея, Пол! Виждаш ли? — Марк се засмя. — Въпросът е в убеждаването…

Силен рев неочаквано раздра нощта. Ушите на Тами закънтяха от звука. Беше чувала този вик и преди. Валиант беше някъде наблизо.

Безмълвно изгледа кретена, който я притискаше. Той трескаво завъртя глава към гората, търсеше източника на гласа.

— Какво, по дяволите, беше това? — Нед пристъпи до огъня, взирайки се в тъмнината.

— Не знам — прошепна Тери. — Но беше недалеч от нас.

— Това не беше ли лъв? — попита тихо Нед. — Те срещат ли са в тази част на Северна Калифорния?

— Нямам понятие — също шепнешком отвърна Марк. — Знам, че в тукашните планински райони има пуми и рисове. — Ръката му остави гърдите на жената и бръкна зад гърба в колана на дънките му. — Все пак дойде някъде отблизо. Подгответе се за атака! Вероятно крясъците й са го привлекли насам, като си е помислил, че тук има храна — и той извади пистолета изпод ризата си.

— Не ми прозвуча като лъв. — Тери се пресегна, повдигна крачола на джинсите си и откри прикачения там кобур. Извади оръжието и се изправи. — Каквото и да е, чу се някъде оттук.

Въпреки болките в гърлото, Тами пое дълбоко въздух и изпищя отново. Искаше Валиант да я намери и прецени, че по този начин би го улеснила.

— Я млъкни! — Нед бе изпаднал в паника.

Марк стисна челюстите й, за да я принуди да си затвори устата и я погледна ядосано.

— Направи го пак и ще те удуша.

Нед и Тери се отдалечиха от нея. Тя си отдъхна, тъй като вниманието им беше насочено вече към друго. Застанаха около огъня и заоглеждаха гората. Сърцето на Тами заби с надеждата, че Валиант ще я спаси. Откъде е разбрал, че съм в беда? Защо е дошъл за мен?

Има ли значение? По дяволите, не! Той е тук!

Това би трябвало да е Валиант, освен ако имаше други от Новите видове, които да реват по същия начин като него. Съществуваше такава възможност. Така или иначе, не знаеше, че съществата дошли да живеят в тази област, можеха да издават подобни звуци. Трябваше да е някой от тях. Никога през живота си не бе била по-благодарна, че ги има за съседи.

Новият вой, нарушил тишината, стресна Марк. Нед тихо изруга, обърна се към другата част на гората и вдигна пистолета си.

— Мамка му!

Марк беше ужасен, рязко въртеше глава на всички страни.

— Вълк ли беше това?

— Вълк и лъв? — Тери изсъска някакво проклятие. — По дяволите! Това не са истински зверове. Това са те — проклетите двукраки животни!

Още един рев разтърси нощта и друг се присъедини към него. Тами опита да се извие надалеч от глупака, който продължаваше да затиска устата й, но той внезапно я сграбчи за гърлото и силно я стисна. Изгледа я свирепо.

— Ако се поместиш дори на сантиметър, ще те удуша! И недей да крещиш отново!

Тя му повярва. Той беше изпаднал в ужас, по челото и над горната му устна беше избила пот. Тогава освободи шията й и повдигна бедрата си достатъчно, за да не я притиска. Погледна я предупредително.

— Не мърдай или ще те убия! Разбра ли?

Тами кимна много внимателно, като се постара да държи устата си затворена. Беше ги чула да казват, че онзи, за когото работеха, я искал жива, но ако се съдеше по заплахите им, те вече не мислеха трезво. Премести поглед върху оръжията, които държаха. Дори Нед и Пол стискаха пушки в ръцете си. Разтревожи се за безопасността на Валиант. Или ако не е бил той — за другите Нови видове, които я бяха последвали в гората.

— Хей, вие там, чувате ли ме? — изкрещя Марк. — Ако ни нападнете, ще убия кучката!

Нед пристъпи още по-близо до огъня.

— Какво ще правим?

Тери насочи пистолета, взрян в непрогледната гора.

— Ще изчакаме до сутринта, за да можем да виждаме по-добре, защото те имат предимство в тъмнината. Докато държим оръжията си насочени към жената, те няма да се осмелят да ни атакуват. Очевидно е, че я искат. Поддържайте огъня буен, така ще ги държи надалеч.