Валиант

Тя кимна до гърдите му, Валиант нежно изръмжа и й помогна да седне на хладната трева. Втренчи се в тъмната му фигура, когато клекна пред нея. Представляваше огромна успокояваща сянка в мрака, с дрезгав глас. Някаква материя докосна крака й.

— Вдигни си ръцете.

— Не мога. Вързани са зад гърба ми.

— Забравих. Толкова съм разярен, че ми е трудно да мисля. — Той изруга.

Отново обви ръцете си около нея. Тами оцени жеста и се почувства утешена от топлината и сигурността на обятията му. С нежни пръсти той развърза кожения ремък и освободи китките й. Тя раздвижи ръцете си напред и изскимтя от болката, която ги прониза. Дори раменете я боляха, тъй като бяха стояли в едно и също положение дълго време.

— Ще ги убия! — оголи зъби той. — Всички до един! — Отдръпна се леко назад, докато между телата им се отвори малко пространство, пое внимателно китките й и нежно прокара палци по наранената кожа. — Надушвам кръв по теб.

Вдигна дланите й към лицето си и вдиша. Тогава направи нещо, което изобщо не беше очаквала от него. Подскочи, но не издърпа ръцете си, след като езикът му нежно облиза болезнено парещата кожа на едната й китка. Действието му доведе до намаляване на мъчителното усещане. После мъжът се обърна и повтори същото с другата.

— Какво правиш, Валиант?

— Сега по-малко ли те боли?

Кимна му в отговор, но си помисли, че сигурно и той не вижда като нея в тъмното.

— Да.

Тогава забеляза, че изведнъж стана необичайно тихо. Звуците на гората напълно заглъхнаха заедно с изстрелите. В един зловещ момент в клоните над тях прошумоля лек ветрец.

— Трябва да се облечеш, защото скоро ще дойдат — прикани я тихо Валиант. — Хайде, сложи този пуловер. — Пусна дланите й.

— Кой ще идва? — Страхът я сграбчи отново, надяваше се, че няма предвид мъжете, които я бяха отвлекли.

— Моите хора ще ни търсят и това няма да им отнеме много време. Не се притеснявай! Вече са се погрижили за онези, които те похитиха. Вдигни си ръцете!

Тя изпълни нареждането му и с негова помощ успя да надене пуловера, като много внимателно го прокараха през изранените й китки. Дебелата мека тъкан бе запазила топлината на тялото му и неговия аромат. Мъжът й помогна да се изправи и тогава тя видя, че дрехата му й стига до средата на бедрата, стоеше като мини рокля върху дребната й фигура. Той нави ръкавите до лактите й.

— Не искам материята да трие разранената ти кожа — обясни.

— Благодаря. — Беше трогната, че той се отнасяше толкова внимателно.

Тогава го видя как отстъпи назад и вдигна ръце. Бледата лунна светлина, която се процеждаше през клоните на дърветата, отрази нещо бяло. Чу се звук от разкъсване на плат.

— Дръж се за мен, Тами. Ще използвам моя потник, за да направя нещо като шорти и да защитя благоприличието ти.

Коленичи в краката й. Дори в тази поза главата му стигаше до нивото на гърдите й. Валиант беше невероятно висок, спомни си тя. Той вдигна пуловера малко под бюста й, но на нея не й беше неудобно да стои гола пред него. Нежно я прикани да не мърда.

Плъзна внимателно част от долната дреха между краката й и върза краищата от двете страни на хълбоците й, за да покрие бикините. Тя си припомни, че подобно нещо носеха сумистите. После той се изправи и тя пусна пуловера да падне надолу. Валиант пристъпи по-близо до нея.

— Ще те взема на ръце. Ти си боса и ранена. Вече си в безопасност и никой повече няма да ти причинява болка.

— Знам — отвърна тихо. — Благодаря ти.

За един дълъг момент той не продума нищо.

— Тами, никога недей да ми благодариш за твоята защита. Ти си моя. За мен това е дълг и чест.

Заявлението му я изненада и я остави безмълвна. Никога досега никой мъж не й беше казвал подобно нещо, не бе правил такъв жест за нея. Но всичко във Валиант беше специално. Не можеше да си представи някое от последните си гаджета да хукне в гората през нощта, за да спасява живота й. Сълзи напълниха очите й и тя бързо ги преглътна. Боеше се, че ще го разтревожи повече, ако съвсем се поддаде и избухне в ридания.

Новият вид се наведе и нежно обви едната си ръка около кръста й, а другата прокара под свивката на коленете й. Вдигна я и я настани в обятията си. Направи го толкова лесно, сякаш тежеше колкото едно перце. Без да се колебае, Тами обгърна с ръце врата му и го прегърна силно.

Голата му плът й донесе утеха. Когато Валиант пое напред, тя отпусна глава върху топлата му гръд, близо до извивката на рамото. Изтощението и болката я бяха изцедили както физически, така и психически. Под въздействието на предпазливите му крачки, тя се унесе.

Глава 6

Някакъв шум събуди Тами. Дали беше заспала или бе припаднала? Валиант все още я носеше. Вдиша чудесния му аромат, топлината му я обгръщаше така плътно, както и ръцете му. Мъжът изръмжа тихо.

— Хората са пред нас. Скоро ще излезем от гората, но още отсега те предупреждавам — там, където отидеш ти, идвам и аз. Те ще искат да те прегледа човешки лекар и аз настоявам за същото, Тами. Кажи им да ми позволят да остана до теб. Ще се боря с всеки, който се опита да те отдалечи от мен.