— Не забравяй нашето споразумение за това да ме оставиш само аз да говоря!
Той пусна ръката на шерифа и сви рамене.
— Вярно.
Грег Купър изглеждаше объркан, когато погледна към нея.
— Какво означава това, че си негова?
— Имаме връзка — поколеба се, но отговори както си е.
— Ооо! — Очите на белокосия човек се разшириха, докато местеше поглед ту към единия, ту към другия. — Никога не бих се досетил, че вие двамата се срещате. Нее!
— Госпожице Шаста — чу се женски глас. — Може ли да дадете интервю?
Объркана, Тами се извърна и видя как репортерка и мъж с камера се промъкват край единия от полицаите и се опитват да стигнат до задната част на линейката.
Шерифът пристъпи напред и извика на хората си.
— Избутайте тези журналисти обратно. Без коментар, преследвачи на сензации. Байрон, Винс, махнете ги оттук! Наистина го мисля.
— Защо са дошли медиите? — намръщи се Тами.
Началникът промърмори още едно проклятие под нос.
— Някакъв идиот се изтървал, че е отвлечена жена и сме се свързали с Резервата на Новите видове за помощ. Така се появиха ловците на сензации, а телефоните в управлението прегряха от обаждания на пресата от цял свят.
— Трябва да я измъкнем оттук — обади се Тайгър, идвайки от предната част на линейката. — В противен случай информационното безумие бързо ще ескалира. Ние също трябва веднага да напуснем сцената.
— Хванахте ли онези мъже? — обърна се към него шериф Купър.
Младият мъж се поколеба.
— Заловихме трима от тях и ги транспортирахме с хеликоптер до Резервата. Не го ли чухте? Четвъртият е мъртъв, беше неизбежно. — Погледът на красивите му котешки очи се спря за момент върху Валиант, преди да се фокусира отново върху белокосия мъж. — Те имаха оръжие и отказваха да се предадат. Един от моите хора също е прострелян, но ще оживее. Раната му е повърхностна. Ще сложим мъртвия в хладилна камера, докато дойдете да го вземете. Дадох на един от заместниците ви подробно описание на лагера, където е била държана мис Шаста. Би трябвало лесно да намерите сцената на престъплението.
— Имали сте хеликоптер там, на мястото? — шерифът изглеждаше изненадан. — Къде са моите арестанти?
— Ще ги транспортираме до управлението, след като нашите лекари установят, че са в добро физическо състояние. В момента ги преглеждат в медицинския ни център. — Тайгър огледа Тами, след което насочи вниманието си повторно към шерифа. — Но ако искате да ги прехвърлите с ваш конвой, можете да изпратите полицаи да ги вземат. Единият от тях е в критично състояние, а както вече споменах и един от моите мъже беше прострелян. Превозването с хеликоптера бе по-бързо, отколкото да се опитваме да ги съпроводим през гората до тук. По всяко време в Резервата разполагаме с машина в бойна готовност. — Отново погледна към младата жена. — Имаме отлично медицинско оборудване. Ако ми позволите, ще се обадя за хеликоптера и ще отведем мис Шаста да я прегледат наши специалисти.
— Арестантите имат нужда от истинска болница — отвърна шерифът.
— Всичко е наред — прекъсна ги тихо парамедикът Барт. — Центърът им е много модерен. В интерес на истината два пъти сме го използвали при много тежки травми. Те имат по-добро оборудване и квалифицирани травматолози, нещо, с което местната ни болница не може да се похвали. Не разполагаме с подобна апаратура като тяхната. Ако бъдат оставени там, затворниците са в добри ръце. — Мъжът стрелна Тайгър с уплашен поглед. — Можем да се погрижим за медицинското обслужване на Тами, но ви благодаря, сър.
Новият вид кимна и се обърна към Грег Купър.
— Ще вземете ли арестантите, щом медиците ни приключат с тях или искате ние да ги транспортираме? Ще напишем подробен отчет за всичко, което се случи от момента, в който открихме лагера им. Моят екип и аз ще бъдем на разположение, за да отговорим на въпросите ви.
— Аз ще дойда там — реши началникът. — Благодаря за всичко, което направихте тази вечер и оценявам бързината, с която се отзовахте на молбата ми.
Тайгър му стисна ръката.
— Ние сме съседи, а съседите си помагат. Може да ни търсите по всяко време, шерифе. Всички се радваме, че успяхме да открием мис Шаста, преди да бъде сериозно ранена или убита. — Пусна ръката му и се взря във Валиант. — Хайде да се размърдаме. Райдър бе прострелян, а Джъстис очаква да му разкажем всичко по телефона, веднага след като се върнем.
Лицето на исполина придоби страховито изражение, а гласът му прозвуча като дълбоко ръмжене.
— Няма да се върна, ако Тами не дойде с мен.
Раздразнение изкриви чертите на Тайгър.
— Не можеш да отидеш с нея. Нападателите й са членове на враждебно настроена група. Можеш да се обзаложиш, че щом има четирима, скоро ще пристигнат още. Има вероятност повечето от приятелчетата им вече да са тук. Няма да ти разреша да останеш в града, много е малък. Ти си мишена и ако си сам, ще станеш лесна плячка за тях. Наоколо живеят и невинни хора, Валиант. Ако искат да те убият, идиотите могат да наранят всеки, в това число и госпожица Шаста. Имаме заповед от Джъстис да се върнем у дома.