Вариант 13

— Това не са обикновени цигари — търпеливо й обясни Севги. И тя беше реагирала по подобен начин, когато го видя за пръв път. — Изпълняват ролята на един вид хриле. Сещаш се, като във филмите за заселници. Химически обработен въглен, който отделя кислород, вместо да го хаби за горенето. Нещо като белодробно зарядно.

Ровайо щракна с пръсти.

— Да бе, сетих се. Като Куаме Овиедо. Вечно му висеше по една от ъгъла на устата, почти във всяка сцена на онази трилогия, „Героите от висините“.

Севги кимна.

— Да, същото беше и с Мариса Мансур. Дори в „Кралицата на маринерите“, което си беше доста…

— Нали уж щяхме да гледаме записа — прекъсна я Марсалис.

Севги вдигна многозначително вежда към Ровайо и всички насочиха вниманието си към екрана. Гутиерес с лекота играеше ролята на престъпник от кариерата с присъщия демонстративен непукизъм. Провлеченият планински вариант на кечуа се лееше от устата му — езиковият монитор в долния десен ъгъл предоставяше симултанни субтитри на аманглийски, но за хората, провели реалния разпит, трябваше да е било истинско изпитание. Сигурно знаеха малко уличен кечуа, предположи Севги, това трябваше да е задължително за всяко добро ченге там, но от пръв поглед се виждаше, че срещат затруднения с диалекта на Гутиерес. Често преминаваха на аманглийски или испански — според данните във файла Гутиерес владееше добре и двата езика — и не сваляха от ушите си миниатюрните черни слушалки на машинния преводач. Инфохакерът определено се забавляваше от цялата тази ситуация.

— Виж, дай да караме по същество, Ники — каза той, според субтитрите. — Нямате нищо срещу мен, мамка му, няма откъде. Рано или късно ще трябва да ми позволите полагащия ми се по право телефонен разговор. Така че защо не си спестим напразните усилия и не го направим още сега?

Жената от другата страна на масата, която беше и по-старшият от двамата присъстващи служители, се облегна в стола си и изгледа навъсено бившия инфохакер.

— Май забравяш на коя планета се намираш, Франклин. Ще си получиш разговора, когато аз кажа.

Другият полицай стана от стола си и закрачи в бавен кръг около масата. Гутиерес килна леко глава назад, за да следи придвижването му, дръпна от цигарата си и издуха дълга струя дим към тавана. После пак насочи погледа си към жената и поклати глава!

— Ще дойдат да ме измъкнат оттук, преди да е станало време за закуска, Ники. И ти го знаеш.

Другото ченге го удари силно с юмрук в ухото. Цигарата хвръкна в широка дъга. Поради слабата марсианска гравитация, почти същото направиха Гутиерес и столът му. Трясък на пластмаса върху всемент, пъшкане. Ровайо се присви — Севги улови реакцията й с периферното си зрение. На екрана Гутиерес се претърколи и ченгето тръгна към него. Инфохакерът тръсна замаяно глава и се опита да стане, но мъжът стисна гърлото му в лакътната си свивка и го дръпна грубо нагоре. Старшият офицер ги наблюдаваше пасивно.

— Не позна, дрисльо — изсъска във все още здравото ухо на Гутиерес якото ченге. — Този път ръцете ни са развързани. Прецакал си работата с „Гордостта на Хоркан“, и то си я прецакал здраво. И сега от КОЛИН така са ни натиснали, че твоите приятелчета в Уелс ще си скрият дирниците в миша дупка. Мен ако питаш, можем да те държим тук най-малко две седмици.

Инфохакерът изломоти нещо.

— Рейес — изписаха субтитрите. — Пак бъркаш мокрите си сънища с реалността.

Ченгето оголи зъби в усмивка. Посегна и хвана Гутиерес между краката. Стисна здраво. От гърлото на инфохакера изскочи задавен писък.

— Ама той може ли да… — с пресекнал глас започна Ровайо.

Марсалис завъртя за миг глава към нея.

— Колониална политика. Може, и още как.

Старшият офицер поклати едва доловимо глава. Мъжът пусна тестисите на Гутиерес и го тръшна върху масата като кош с мръсно пране. Инфохакерът остана да лежи там, обърнал лице настрани, дъхът му излизаше с хъхрене. Рейес, както явно се казваше якото ченге, притисна с длан лицето му отстрани, отпусна тежестта си върху ръката и се наведе.

— Гледай да покажеш малко добро възпитание, Франклин — каза мило. — Дадоха ни зелена улица да те притиснем, пък ако ще това да ни коства едногодишния бюджет на управлението за компенсации при нанасяне на телесна повреда. — Погледна към жената. — Колко струва увреждане на тестисите по последни цени, Ники?

Тя сви рамене.

— Трийсет и седем бона.

Рейес се ухили.

— Ясно. По трийсет и седем за едното яйце ли?

— Не, за двете. — Жената се наведе леко напред. — Говори се, че възстановителната хирургия била крайно неприятна, Франклин. Не ти трябва да си го причиняваш, уверявам те.

— Да. И защо не минеш на английски? Просто за разнообразие. — Рейес подчерта думата, като плъзна грубо ръка по лицето на инфохакера, все едно то избърсва от нещо гадно. Физиономията му се сбърчи от отвращение. — Щото знаем, че го говориш, поне донякъде. Шибания планински си го прибери където слънце не грее. Ще ни направиш ли тази малка услуга, а? Пък току-виж аз съм ти оставил топките цели.

Направи крачка назад. Откъм Гутиерес се чу тих звук. Севги направо не повярва на ушите си — инфохакерът се кискаше.