Вариант 13

Мрачно кимване. Изправяше се колебливо на крака. Севги му хвърли бърза усмивка и тръгна към вратата. Открехна я и погледна навън. Сълзата, която беше проследила с такси от хотела, още стоеше от другата страна на пустата улица. Третият мъж, ранен, се беше привел над вратата й. Отваряше я. Нямаше време. Севги изскочи навън и отново зае поза за стрелба, този път на тротоара. Стотици спомени от големите и малките улици на Куинс и Манхатън, от единайсетте години на преследвания и арести запулсираха във вените й, втвърдиха почвата под краката й, стабилизираха ръцете й.

— Полиция! Сложи ръце на главата и легни по корем!

Той като че ли коленичи до отворената врата на колата. Севги се приближи бавно.

— Казах, ръцете на…

Той се завъртя и измъкна някакво оръжие, Бог знае откъде. Стреля. Севги също стреля. Три куршума в група — видя как го запратиха към високия лъскав корпус на сълзата, но в същия миг разбра, че е стреляла твърде високо. Усети как нещо я шибва в лявото рамо, залитна от удара и падна назад към стената на бара. Единият й крак се подгъна и тя заразмахва ръце да се задържи. Опря гръб в стената и видя как беглецът се надига със залитане, оставяше големи петна кръв след себе си, матови на фона на лъскавата метална повърхност. Залитна и се срина зад волана. Севги опита да се изправи, видя го как се навежда да затвори вратата и разбра, че е закъсняла. Вдигна с една ръка беретата и стреля. Уви, откатът при тройния изстрел изискваше захват с две ръце и отчаяната й стрелба не доведе до нищо — куршумите рикошираха в сълзата, далеч от целта. Вратата се затвори с трясък, който отекна над улицата. Двигателят се събуди моментално. Севги залитна напред, направи опит да се изправи, опита се въпреки изтръпналата си до безчувственост лява ръка да се прицели в потеглящия автомобил.

Натисна спусъка три пъти. Държеше беретата с две ръце и деветте куршума върнаха отката си към раненото й рамо. Сълзата поднесе, после коригира движението си, стигна до ъгъла и го взе на висока скорост, изчезна от поглед с протестно свистене на гумите. Севги отпусна ръце и изсумтя отвратено.

— Мамка му! — Гласът й се чу ясно в притихналата изведнъж улица. — Двама от трима не е толкова зле все пак, нали?

Очевидно никой не се канеше да оспори твърдението й.

Тръгна към бара, бутна вратата и се облегна на рамката, огледа хаоса вътре. Марсалис беше успял да се изправи и стърчеше в средата на помещението с револвера в ръка. Стресна се при появата й, после се отпусна, просто си стоеше и я гледаше. Бегла усмивка раздвижи устните му.

— Ако съм разбрала правилно, никой не се крие в кенефа, така ли?

— Правилно си разбрала.

— Хубаво. Защото се поуморих. — Прибра беретата в презраменния кобур и примижа леко от болката при движението.

— Ранена ли си?

Тя сведе поглед към лявото си рамо, където я беше уцелил куршумът. Тънка струйка кръв се стичаше по ръкава на съсипаното й яке. Усещането за изтръпналост започваше да отстъпва пред силна пулсираща болка. Тя стисна няколко пъти в юмрук пръстите на лявата си ръка, после я вдигна и примижа от болка.

— Да. Оня тип ме простреля. Мускулна рана. Ще оцелея.

— Искаш ли да погледна раната?

— Не, не искам да я гледаш, мамка му! — Поколеба се, после махна вместо извинение. Гласът й се смекчи. — От ССР са на път. Това може да почака.

— Чух колата. Измъкна ли се?

Севги се намръщи.

— Да, уцелих го един-два пъти, но не толкова, че да го сваля. Тринайски!

— Е, ние сме корави копелета.

А после изведнъж раменете му увиснаха и той отиде при бара, мина отзад и внимателно остави револвера върху издраскания плот.

— Слава Богу, че се свърши — въздъхна. — Искаш ли нещо за пиене?

— Не, не искам нищо, мамка му. Онзи тип се измъкна.

Марсалис се обърна да огледа натрупаните по рафтовете бутилки. Очите му срещнаха нейните в огледалото.

— Да, но погледни го от добрата страна. И двамата сме живи, което си е страхотно подобрение на фона на ситуацията отпреди малко.

Тя потръпна. После се отърси като мокро куче. Марсалис избра една бутилка от многообразието, извади и две чаши изпод плота. Сложи ги отгоре и наля някакъв алкохол с кехлибарен цвят.

— Хайде, заради мен. Нека те почерпя поне едно уиски на аванта, задето ми спаси живота. А и като те гледам, определено имаш нужда от нещо силно.

— Да бе, много ти благодаря. Аз ти спасих живота, а ти ми казваш, че изглеждам като пребито куче?

Той я изгледа уж преценяващо и каза с усмивка:

— Е, да кажем, че си малко бледа.

— Майната ти. — Севги взе чашата.

Той последва примера й, вдигна своята като за наздравица и каза много тихо:

— Задължен съм ти, Севги.

Тя отпи и преглътна.

— Приеми, че сме квит, заради скейтърите. Нищо не ми дължиш.

— О, напротив. Онези типове в Ню Йорк се опитаха да убият и двама ни и аз действах при самозащита. Сега е съвсем различно. Наздраве.

Изпиха чашите до дъно. Севги се облегна срещу него от другата страна на бара и усети как топлината се плъзга надолу към корема й. Марсалис вдигна въпросително бутилката. Тя поклати глава.