Вариант 13

— Е, да, но аз си помислих, че може да са ги спипали на границата, когато са се опитали да влязат в Съюза. Или че просто са духнали с парите. Нямаше как да знам, Том. Уплаших се. Знаех, че няма да допуснеш АГЛОН в разследването, опитах се да те убедя, ако си спомняш, мислех, че това може да стресне Ортис и той да прекрати операцията. Но ти не се съгласи. — Джеф стрелна с поглед Марсалис. — Тогава реших, че Ортис може да се уплаши от него.

Нортън гледаше как чернокожият мъж отива до бюрото и взема едно преспапие, което Джеф беше донесъл от медения си месец с Меган в Англия. Претегли го в ръка.

— Има още едно-две неща, които бих искал да знам, Джеф — каза небрежно. — След това ще приключим.

— Да? — Джеф пак вдигна чашата и се намръщи от парещия гърлото коняк. — Какво?

— Рен. Тя не знаеше нищо за Онбекенд. Интересува ме как тогава е била въвлечена.

— Не, не. Тя е наемник, използвали сме я и преди. Включих я, защото ни трябваше човек, който познава добре Ръба. Ортис искаше да държим Мерин далеч от цялата тая работа.

— А „Даскийн Азул“? Те са твои хора, нали?

Джеф сви рамене.

— Силно казано. Знаеш как става — фондацията им е правила някои услуги в миналото и ни бяха задължени.

— И кой ги прати да намерят онзи труп в мрежите? Ти ли?

Джеф поклати глава.

— Онбекенд. Чул, че ти и ченгето от КОЛИН душите наоколо. Каза ми да изместя развръзката напред.

Марсалис се върна при дивана с преспапието в ръка. Мръщеше се.

— Въпреки заповедите на Ортис?

— Ортис беше в болницата. — Джеф махна вяло с ръка. — Никой не знаеше какво ще стане. Познаваш ли Онбекенд?

— Бегло.

— Е, когато той ти каже да направиш нещо, го правиш, и толкова. Не спориш.

Марсалис продължаваше да се мръщи.

— А войниците?

— Какви войници?

— Някой прати наказателен взвод в униформи след мен и Ертекин. По пътя от Куско за Арекипа.

— За това не знам нищо. Може някой там да се е паникьосал.

— Бамбарен — тихо каза тринайската. Клекна, така че очите му да са на едно ниво с очите на Джеф. — Смяташ ли, че Манко Бамбарен е знаел за съществуването на Мерин? На другия Мерин?

— Изобщо не познавам Манко Бамбарен — каза Джеф и изгледа горчиво Марсалис. Вече беше тотално пиян. — Откъде да знам какво знае и какво не знае, по дяволите!

— Жалко — тихо каза чернокожият. — Кажи ми, Джеф, ти ли насъска Онбекенд срещу мен, след като се върнах от „Котката на Булгаков“?

— Не! Не бях аз, кълна се. Онбекенд искаше да те отстрани от картинката, не знам, може да е говорил с Ортис, но изглежда го беше вбесило нещо друго. Казах му, че е по-добре да кротува, но той изобщо не пожела да ме чуе. Ти не знаеш какъв е. Реши ли нещо, няма начин да го разубедиш.

— Да. И сигурно нямаш представа къде мога да го намеря, нали?

Джеф гаврътна остатъка от питието си. Вдигна рамене.

— Правилно предполагаш. Последно чух, че се връщал в Перу и че рамото му било надупчено от марстехски пищак.

— Тук ли му оказахте първа помощ?

— В една клиника на фондацията, да. В Кармел.

Марсалис се изправи спокойно. Нортън видя как пръстите му се стягат около преспапието, видя и готовността за движението в мускулите на ръката и рамото му. Скочи, заобиколи бързо масата и застана между Марсалис и брат си. Погледна чернокожия мъж в очите.

— Не — каза много тихо. — Моля те.

Марсалис все така стоеше като натегната пружина. Отговори му по същия начин, почти шепнешком:

— Не заставай на пътя ми, Нортън.

— Не той уби Севги. — Нортън хвърли поглед през рамо към брат си, който седеше прегърбен в единия ъгъл на дивана и се взираше безучастно в празната си чаша. Сякаш не си даваше сметка какво става. — Виж, нали искаше да пипнеш Онбекенд? Ще дойда с теб. Ще ти помогна и за Ортис, ако поискаш. Но Джеф ми е брат, Марсалис.

— И без това нищо добро не го чака, Нортън. Ще лежи най-малко трийсет години в някой затвор на ССР. Предпочитам да съкратя мъките му.

Ала част от напрежението се беше отцедило сякаш от стойката му. Нортън вдигна ръка с дланта напред. Жест в смисъл „достатъчно“.

— Марсалис, моля те! Умолявам те, заради мен. Той ми е брат, за Бога!

Марсалис постоя така още миг. Все едно стоиш с лице към стена, помисли си Нортън.

— Ортис и Онбекенд — каза той, все едно проверяваше по списък.

Нортън кимна.

— Каквото поискаш.

И мигът отмина. Марсалис се отказа — намерението се отля като черна вода в канал. Сви рамене и метна преспапието в скута на Джеф. Джеф се стресна, изпусна празната си чаша и посегна с две ръце да хване кръглото преспапие, преди да се е търкулнало на пода, и изломоти:

— Т’ва пък к’во беше, мамка му?

— Радвай се, че не знаеш — каза му Марсалис. После се обърна към вратата и продължи: — Дръж го тук, Нортън. Не докосвай телефоните, не се обаждай и от своя. Трябва да блокираме мрежата им. Ще се обадя на Ровайо от улицата да докара криминолози от ССР. Ще й създам доста работа — това тук е достатъчно да подновят разследването около „Котката“.

— Добре.

На вратата Марсалис спря и погледна назад.

— И гледай да не забравиш споразумението ни.

Нортън се заслуша в стъпките му по коридора. После се обърна към брат си. Джеф вдигна безучастно очи към него.

— И сега какво?