Вариант 13

— Характеристиките, които описахте — с ясен глас каза спретнатата лаборантка от виртуалната криминологична лаборатория, — са съвместими единствено с модифициран индивид от мъжки пол, познат под наименованието „вариант тринадесет“.

Севги кимна признателно на интерфейса.

— Да. Нали.

Всички стояха мълчаливо и се опитваха да осмислят казаното.

— Супер — каза накрая Койл. — Само това ни трябваше. Шибаният убиец на всичкото отгоре е и изрод.

6.

Контролиращото влажността устройство на седемнайсети низ аварира — повредата беше настъпила в петък през нощта, така поне решиха, — не се включи и допълнителната защита. Съботата беше мъглива и отначало никой не забеляза, че похлупаците са останали отворени до пълна прозрачност. И когато следобед калифорнийското лятно слънце проби мъглата и се ливна по стъклото, нямаше какво да защити културите в инкубаторите. Алармите на кея се разпищяха. Скот и Рен се метнаха на „Зодиак“-а и подкараха с паническа скорост натам, но докато облекат водолазните костюми и влязат във водата, почти целият низ беше отишъл по дяволите. Останаха във водата, колкото да преценят щетите, след това разкачиха системата и се обадиха на Ночера да съобщят подробностите. После поеха назад към кея мокри и потънали в унило мълчание. Скот си помисли, че няма смисъл да изрича на глас онова, което и двамата знаеха. Седемнайсети беше натъпкан до корените — загубили бяха почти четвърт от месечната реколта. Уорд беше отишъл да провери дълбоководните решетки, но когато се върнеше и разбереше какво е станало, щеше да откачи. Случваше се за трети път това лято.

— Така става, като си купуваш софтуера от шибания Тексас — ухили се Ночера, вдигнал крака на конзолата, докато със Скот чакаха агенцията по поддръжката от Сан Диего да проследи случая дистанционно и да поправи дефекта. — Уорд никога няма да си научи урока. Щом искаш качество по стандартите на Ръба, трябва да платиш по цени на Ръба.

— Не е от софтуера — каза Скот. Първо, защото знаеше, че не е от софтуера, и второ — започваше да му писва от постоянното мърморене на Ночера. — От херметизацията е.

— От софтуера е, казвам ти. Досвидя му се и купи програмата от банда джизъслендски хакерчета, които си мислят, че измененият въглерод е нещо, което хората си купуват за домашното барбекю. Изостават най-малко с пет години от Долината, гарантирам ти.

— Нищо му няма на шибания софтуер — сопна се Скот. — Същата лайняна история стана и през май, а тогава още не бяхме ъпгрейдвали. — „И ти още не беше постъпил на работа“, помисли си, но не го каза на глас. А после осъзна какво е казал и се изчерви от срам. Никога не беше ругал така, преди да започне работа тук.

— Ами да. Същата лайняна история, същият лайнян софтуер. — Ночера явно нямаше намерение да млъкне. Обхвана с жест контролната зала. — Уорд е купил ъпгрейдите от същото място, откъдето е купил и оригиналната система. Лайняна система от краварския Канзас. Прясно изсрана от гъза на някое говедо.

— Преди малко каза, че били от Тексас.

— Тексас, Канзас… — Ночера махна пренебрежително с ръка. — То пък една разлика, тури му пепел. Всичките са…

— Остави го на мира, Емил. Всички сме родени някъде.

Рен стоеше на прага на контролната зала с незапалена цигара канабис в ъгъла на устата и ръце в джобовете на работния гащеризон. Беше изчезнала веднага щом свали водолазния костюм, без да каже и дума. Скот от опит знаеше, че е по-добре да я остави сама, когато е в такова настроение. Поне докато не дръпне една цигара.

Ночера въздъхна тежко.

— Виж, Карм, не е така. Не се заяждам само защото той е незаконен тука. Много хора биха го направили, но не и аз. Според мен човек има право да се бори за прехраната си дори ако трябва да прокопае тунел под границата. Но не може да си седи тук и да ми казва, че евтините боклуци, дето ги правят в Джизъсленд, работят толкова добре, колкото продуктите на Ръба. Щото просто не е така, мамка му.

Рен се усмихна уморено на Скот и каза:

— Не му обръщай внимание. Уорд го няма и само Бог знае колко гадории е шмръкнал Емил от сутринта.

Ночера й размаха пръст.

— Ти си гледай твоите химикали, Карм. И ме остави сам да си избирам моите.

— Това ли? — Рен извади цигарата от устата си и я вдигна, така че всички да я видят. — Това е евтина дрога, Емил. Няма да съм аз тая, дето ще се моли за аванс една седмица преди заплата.

— Да ти го начукам.

Тя лапна цигарата, стисна връхчето й със загрубелите си пръсти да я запали и дръпна силно. Огънчето се разгоря и изпука. Рен издиша облак дим и погледна през него към Ночера.

— Мерси — каза накрая. — Не е най-доброто предложение, което получавам тази седмица обаче.

— Какво, да не би нашето момченце от църковния хор да е събрало смелост?