Вариант 13

— Няма да те ухапя, Скот.

— Аз, ъъ, знам, че няма да ме ухапеш, но и оттук те чувам добре.

— Може и така да е, но предпочитам да не викаме. Ела тук.

Той стисна устни, стана от своя спален чувал и тръгна към нейния. Тя кимна вляво от себе си и Скот тромаво приклекна до нея, без да сяда съвсем. Заля го миризмата й, омърсена леко от пустинна пот — сети се, че за последно се беше къпала предната сутрин. Погледна го в лицето и той усети същото пристягане в гърдите като преди. Тя кимна нагоре, към тавана и кулата над тях.

— Знаеш кой е той — прошепна му. — Нали?

Вълнение, близко до екстаз, се плисна в червата му, ливна се нагоре и се срещна с чувството, което Рен предизвикваше под ребрата му. Успя да кимне отсечено.

— Знам.

— Значи ставаме двама. — Тя въздъхна. — За мен е по-трудно, Скот. Израснала съм в голямо семейство, в което имаше и християни, но аз не бях една от тях. Моят религиозен опит е… различен от твоя. Там, откъдето идвам, приемаме, че хората изповядват различни вярвания, но винаги сме смятали, че става въпрос за различни гледни точки към същите истини, в които вярваме. Не толкова точни и не толкова просветени пътеки. Но никога не съм допускала, че е възможно нашата истина да е по-малко просветената, че единствено християните са прозрели вярно. — Тя поклати глава. — Никога не съм го допускала.

Скот усети как в гърдите му като пламъци се надигат топлота и желание да я закриля. Посегна, хвана ръката й и я стисна леко.

— Няма нищо — каза й. — Вярата ти е била искрена. Само това има значение.

— Искам да кажа, че човек трябва да вярва на онова, което вижда с очите си, Скот. Нали? — Погледна го в очите. — И трябва да вярваш на онова, което ти казват, когато нищо друго не обяснява нещата, нали?

Той си пое дълбоко дъх.

— Това ми звучи съвсем разумно, Кармен.

— Да, той е тук и не знам дали в твоята библия има нещо, което да го обясни, защото със сигурност няма нищо общо с онова, което са ме учили мен за последния цикъл. Той казва — Рен отново извърна очи нагоре, — че е дошъл рано, че още не му е времето и че трябва да събере силата си. Чакала го работа тук, но враговете му го преследвали и все още били твърде силни. Което означава, че ние трябва да го защитаваме, докато не дойде неговото време. Той ни е избрал, Скот. Отделил е зърното от, ъъ, от…

— Плявата.

— Да, плявата. Нали видя какво направи с Ночера и Уорд? Те са били слуги на мрака, Скот. Сега вече го разбирам. Тоест, никога не съм харесвала Ночера, а Уорд… ами, смятах, че е свестен, но…

— Сатаната има хиляди лица — каза Скот. — И хиляди маски.

— Да.

Той се поколеба, после я погледна в очите.

— Ти… ти си негова… — Превъртя непривичната дума в устата си, преди да я произнесе на глас. — Неговата дева?

— Да. Той така ми каза. Докато някой от, ъъ, от ангелите не дойде да поеме задачата. Дотогава щял да говори чрез мен, така каза.

Още държеше ръката й. Пусна я, сякаш беше твърде гореща, за да я държи повече. Опитваше се да не обръща внимание на съвършената й красота.

— Ти… Ти си напълно достойна за тази чест — каза прегракнало. — Ще бъдеш изпълнена със светлина.

А после ръката й се озова върху катарамата на колана му и Кармен го дръпна към себе си. Разтворените й устни докоснаха за миг устата му, после тя се дръпна леко назад.

Той зяпна. Главата му се напълни с ревяща кръв. А под катарамата изведнъж се усети набъбнал и хванат в капан.

— Какво правиш? — изсъска.

Тя махна към тавана.

— Той е горе, Скот. Стои там и наблюдава вместо нас. Всичко е наред.

— Не, не е. — Клатеше глава като замаян. Опита се да й обясни. — Това е… това е грях, Кармен.

Понечи да се дръпне от нея, но краката му бяха изтръпнали от неудобната поза и той загуби равновесие, в резултат на което се озова седнал на спалния чувал, с гръб към стената отзад. Изобщо не беше успял да увеличи разстоянието между тях. Или пък — по-късно щеше да си задава често този въпрос — или пък изобщо не бе искал да се отдалечава от нея?

— Кармен — прошепна умолително. — Не бива да съгрешаваме. Не тук. Не е редно.

Но Кармен Рен само пъхна палец в деколтето на ризата си, сведе поглед към собствената си ръка и дръпна. Статичният шев се раздели с тихо изпукване и тя плъзна палец надолу и разтвори дрехата, издута от стегнатите в профилни чашки гърди. Зърната й тъмнееха и се виждаха ясно през прозрачната материя на силикона, притиснати и заравнени от вътрешната повърхност на чашките. Кармен го погледна и му се усмихна.

— Как може да не е редно? — попита простичко. — Не разбираш ли, Скот? Не го ли чувстваш? Предначертано е. Това е свещен ритуал, очищение и за двама ни. Дар на неговата любов. Вгледай се в себе си. Чувстваш ли го?

И той го почувства.

Беше минало много време.