Вариант 13

— Аха, само защото съм тринайска, трябва да харесвам платеното превъзходство, с което живеем. Виж какво, Ертекин, и аз нямах избор, също като теб. Никой не ми е ръгнал изкуствена хромозома ин витро. Имам двайсет и три двойки хромозоми точно като теб и информацията, която носят, ме прави такъв, какъвто съм. Нещастници като мен не разполагат с опцията да се отърват от модификациите по желание. Няма спринцовка с дезактивираща секвенция, която да ми боднат в задника и да стана безопасен материал за разплод.

— Именно поради което — тихо каза тя, — мислех, че от твоя гледна точка екстразомите са крачка напред. Поне за следващото поколение.

За миг го затисна набралата инерция тежест на безсмисления му гняв, дънеше напред-назад в гърдите му като боксова круша, която никой не си е направил труда да спре. Образи от последните четири пропилени месеца се заредиха безредно в главата му.

Прогони ги.

— Въпросната гледна точка нещо ми идва нанагорно в момента. Но нека се придържаме към Монтес, искаш ли? Едно мога да ти гарантирам — имала е боен опит или най-малкото е била обучавана в бойни техники. Ако нищо такова не излиза в досието й, значи по някаква причина е намерила за нужно да го скрие. Няма да е първата, заселила се в Анжелинското свободно пристанище с чисто нова самоличност. Няма да е и първата, омъжила се за човек, който не знае нищо за миналото й, така че и да говориш със съпруга й, най-вероятно ще е загуба на време.

— Да. Обикновено така става.

— Колко големи са децата?

— На четири и на седем.

— От него ли са?

— Не знам. — Ертекин вдигна ръка и направи жест, който й даде достъп до операционната система. Изтегли инфосвитък — излъчващ меко сияние текст, изписан във въздуха като послание от някой ангел. Запрехвърля страниците с деликатни движения на средния и безимения пръст, с показалеца държеше свитъка отворен. — Да. Първото раждане е регистрирано в Републиката, изглежда, са се преместили в Свободното пристанище малко след това. Второто дете е родено тук.

— Значи и тя е от Републиката.

— Така изглежда, да. Мислиш ли, че има отношение към станалото?

— Възможно е. — Карл се поколеба в опит да облече и останалото в думи, смътните прозрения, които беше получил, докато гледаше възстановката на убийството. — Има нещо друго. Децата са били очевидната принуда, причината Монтес да преклони глава.

Ертекин махна с отвращение с ръка.

— Това вече го каза.

— Да, но правилният въпрос е защо му е повярвала. Можел е да я убие, а после да изчака и да убие и другите от семейството й. Защо е повярвала, че той ще удържи на думата си?

— Мислиш, че една майка, поставена в подобна ситуация, има избор? Мислиш, че…

— Ертекин, цялото й поведение е било поредица от съзнателни решения. Помниш генетичния материал под ноктите, нали? Тук не става въпрос за цивилен, а за компетентен професионалист, който извършва поредица от изключително хладнокръвни и много трудни пресмятания. И една от тези сметки е била да се довери на човека, който я е застрелял в главата. Какво ти говори това?

Тя се намръщи и отговори неохотно:

— Че го е познавала.

Карл кимна.

— Да. И то добре. Достатъчно добре, за да е сигурна, че ще удържи на думата си. Въпросът е къде и как твоята домакиня от предградията, майка на две деца и агент по недвижими имоти на половин работен ден, се е сдобила с такива приятели?

Отиде и се изтегна в един от хамаците, докато тя размишляваше над въпроса му.

16.

Когато излязоха от виртуалната среда, завариха Нортън да ги чака.

Севги примигна, докато мозъкът й бързо превключваше на нормален режим, и го видя да я наблюдава през стъкления люк, вграден в похлупака на гнездото. Беше почти като да гледаш към някого под водата. Тя натисна освобождаващия бутон отстрани и се надигна на лакти, докато похлупакът се вдигаше.

— Някакъв напредък? — Чу собствения си глас все едно ушите й бяха заглъхнали.

Нортън кимна.

— Да. От бавната разновидност.

— Ще се приберем ли най-после у дома?

— Довечера може би. Никълсън е впрегнал и Рот в задачата и по всичко личи, че се готви сериозен дипломатически скандал. — Усмихна се криво. — Рот настоява за тежковъоръжен моторизиран ескорт до международното летище на Маями и придружаващи изтребители, докато не напуснем въздушното пространство на Републиката. Истината е, че просто иска да им натрие носа.

— Такава си е нашата Андреа. — Севги се измъкна от гнездото и се изправи неуверено, замаяна от престоя във виртуалната лаборатория и липсата на синаптик. И като напук я изпълни благодарност към Андреа Уокър Рот и мощните дипломатически мускули на КОЛИН. Всъщност не харесваше Рот, както не харесваше и останалите от политическия отдел, знаеше, че Рот не е по-добра от тях, че е предимно и най-вече брокер на власт и влияние, но…

„Но понякога, Сев, е добре батальоните да са на твоя страна.“