Вечна любов

Тя го гледаше как дъвче, челюстта му се движеше кръгообразно. Господи, само като гледаше устните му, оставаше без дъх.

— Не съм искала да те обидя.

— Но го правиш. И докато сме на тази тема, мисля, че разстройваш скъпия ми близнак.

— Какво?

Очите на Зейдист се задържаха върху лицето й, после се преместиха към косата. Отхапа още едно парче от ябълката.

— Фюри те харесва. Мисля, че може би дори го привличаш, което се случва за пръв път. Поне откакто го познавам. Той не си губи ума по жени.

Странно, изобщо не бе доловила подобно нещо. Но пък вниманието й беше насочено единствено към Зейдист.

— Не мисля, че Фюри е…

— Наблюдава те непрекъснато. Докато ме гледаш, той гледа теб. И не защото се тревожи за теб. Очите му са приковани върху тялото ти. — Зейдист наклони глава. — Знаеш ли, може и да съм сбъркал. Може би ти си онази, която ще го разтърси дотам, че да се откаже от въздържанието. По дяволите, достатъчно си красива, а той все пак е жив.

Тя се изчерви.

— Зейдист, трябва да знаеш, че според мен си…

— Отблъскващ, нали? Нещо като хубава автомобилна катастрофа. — Отхапа отново от ябълката. — Разбирам, че си запленена, но трябва да насочиш погледа си другаде. Отсега нататък ще гледаш Фюри, ясно?

— Искам да гледам теб. Харесва ми да те гледам.

Очите му се присвиха.

— Не, не ти харесва.

— Напротив.

— Никой не обича да ме гледа. Дори аз.

— Ти не си грозен, Зейдист.

Той се засмя и проследи белега си с върха на показалеца.

— Ето го абсолютното доказателство. Толкова абсолютно, колкото и лъжата ти.

— Направо ме хипнотизираш. Не мога да спра да мисля за теб. Искам да съм с теб.

Зейдист се намръщи и се скова.

— Как точно да бъдеш с мен?

— Знаеш как. — Бузите й пламнаха от смущение, но прецени, че няма какво да губи. — Искам да… спя с теб.

Зейдист се отдръпна толкова бързо, че се блъсна в бара. И докато бутилките с алкохол дрънчаха, тя разбра със сигурност, че историите за него бяха лъжа. Това не беше убиец на жени. Ако не друго, изглеждаше потресен от мисълта, че я привлича сексуално.

Тя отвори уста, но Зейдист я прекъсна.

— Стой далеч от мен, момиче — каза той и хвърли недоядената ябълка в боклука. — Ако продължаваш, не знам какво ще направя, за да се защитя.

— От какво? Аз не те застрашавам.

— Ти не, но мога да гарантирам, че аз съм заплаха за здравето ти. Има основателна причина хората да стоят далеч от мен.

И с тези думи излезе от стаята.

Бела погледна мъжете край билярдната маса. Всички бяха заети с играта. Което бе чудесно. Не искаше никой да я уговаря да се откаже от това, което се готвеше да направи.

Остави чашата си с вино и се измъкна от билярдната зала. Излезе във фоайето и видя Зейдист да се качва по стълбите. След като го изчака да се отдалечи, тя бързо и тихо се качи до втория етаж. Когато стигна горе, зърна петата на ботуша му да се скрива зад един ъгъл. Притича бързо по килима, като се движеше на разстояние от него.

Зейдист вървеше навътре по коридора. Спря се, а тя се скри зад една мраморна скулптура.

Когато надникна, той беше изчезнал. Отиде до мястото, където го бе видяла да спира, и намери открехната врата. Промуши глава. В стаята беше тъмно, само светлината от коридора очертаваше ивица в непрогледния мрак. Освен това беше леденостудено, сякаш отоплението бе спряно не само за през нощта, а изобщо не бе включвано, въпреки че лятото отдавна беше свършило.

Очите й привикнаха с мрака. Видя широко, разкошно легло, покрито с тежко яркочервено кадифе, което се спускаше до пода. Останалото обзавеждане бе също толкова пищно, макар че на пода в ъгъла имаше нещо странно. Постеля от одеяла. И череп.

Някой хвана Бела за ръката и я дръпна рязко вътре.

Вратата се затръшна и стаята потъна в пълен мрак. Нечии ръце я завъртяха, преди да успее да си поеме дъх, и я блъснаха с лицето напред в стената. Свещите се запалиха.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Тя опита да си поеме дъх, но не можа да вкара много въздух в дробовете си, защото Зейдист бе притиснал с ръка гърба й.

— Аз, ъъъ, аз… помислих, че можем да поговорим.

— Наистина. Това ли искаш да правим тук? Да говорим.

— Да, исках…

Ръката му стисна врата й като клещи.

— Не говоря с жени, които са толкова глупави, че да ме последват. Но ще ти покажа какво обичам да правя с тях.

Обгърна я през корема със силната си ръка, отдръпна рязко хълбоците й от стената и натисна главата й надолу. Тя загуби равновесие и се задържа на крака, като се хвана за декоративния корниз.

Усети възбудата му. Въздухът рязко излезе от дробовете й.

Горещина се разля между краката й, а гърдите му се допряха до гърба й. Той издърпа блузата от полата й и плъзна ръка върху корема й. Покри го целия с дългите пръсти на широката си длан.

— Жена като теб трябва да бъде с друг благородник. Или белезите и репутацията ми са част от тръпката?

Тя не отговори, защото бе останала без дъх. Той продължи:

— Да, разбира се, че е така.

Дръпна бързо сутиена й нагоре и хвана гърдите й. Тя изсъска и потръпна, внезапно обхваната от първична страст. Той се засмя тихо.