Великата китайска зоологическа градина

От тях се откриваше обширна гледка към зоологическата градина – горите и езерата, високата централна планина. Отново видя замъците отляво. По-близкият беше прекрасен, бял и чист, с много развети знамена, докато по-отдалеченият, който се издигаше на западната страна на водопад, беше в развалини.

Белият замък изглеждаше заселен от пурпурни царски дракони, които се излежаваха лениво по стените и покривите му.

Вторият изглеждаше по-утилитарно – нисък и як, целият тухли, бойници и отвори за стрелци.

И изглеждаше така, сякаш е улучен от бомба.

Бойниците му бяха разрушени. Стражевите кули бяха срутени. В зейналата паст на портата, под мрачния портикул, подобно на котка с положена върху предните лапи глава, лежеше огромен жълтодрех император. Два жълти дракона с размерите на принцове бяха кацнали върху останките от двете кули подобно на бдителни стражи.

Си Джей кимна към замъците.

– Харесват ми. Хубав детайл.

– Подобно на всяка зоологическа градина, ние се опитваме да осигурим на животните си места за гнездене, сън, убежище и лов – каза Шан, – Някои структури приличат на естествени образувания като пещери, леговища и дерета, докато други като замъците... – той сви срамежливо рамене – са по-театрални и са създадени заради посетителите.

Отдясно на Си Джей имаше многоетажен хотел с прилежащ парк. Около него се виеше увеселително влакче, което започваше от покрива на хотела и се спускаше към парка. Сякаш беше взето направо от Вегас и стоварено тук.

– Часове забавления за цялото семейство – отбеляза Хамиш,

– Да – ентусиазирано каза Шан, който така и не забеляза сарказма.

Погледът на Си Джей обходи мониторите в залата. На един от тях имаше дребномащабна карта на кратера и околностите, а друг приличаше на сеизмограф:

Тя се канеше да попита за тях, но Хамиш я изпревари.

– Хей, пич – обърна се той към Ху. – Не искам да съм кретенът, който задава тъпите въпроси, но какво държи гущерчетата ви в кратера? Над долината няма покрив или клетка.. Защо просто не отлитат?

Ху се усмихна любезно.

– Много добър въпрос и това е най-доброто място, на което може да му се отговори. Дами и господа, ако бъдете така добри да погледнете тази конзола...

И пристъпи зад един китайски техник, седнал пред компютър е два монитора.

На екраните имаше два изгледа към зоопарка, отстрани и отгоре:

– Въпросът на господин Камерън е много проницателен – каза Ху. – Когато замислихме Великата драконова зоологическа градина, не искахме тя да изглежда като затвор. Желаехме посетителите да виждат драконите така, както трябва да бъдат виждани – реещи се на воля в откритото небе.

Той вдигна пръст.

– Въпреки това драконите си остават наши затворници. Както ще видите на екраните, има две бариери, които са невидими за човешкото око и които държат драконите в рамките на зоопарка. Това са електромагнитни полета. Първото и най-вътрешно е във формата на купол, а второто – във формата на пирамида. Първото покрива само тази долина, а второто – много по-голям район около долината. Двете полета представляват по същество невидими стени от изключително мощна електромагнитна енергия. Трябва да добавя също, че те продължават и под земята, ако случайно драконите решат да си прокопаят тунел и да избягат. Както каза заместник-директорът Шан, всеки дракон има микрочип в мозъка.

Ху посочи друг екран, на който имаше рентгеново изображение на череп на дракон, гледан във фас и профил. Си Джей веднага забеляза чипа зад лявото око:

– Този чип – продължи Ху – е свързан с лимбичния център или центъра на болката в мозъка на дра кон а и е способен да излъчва мощен електрически импулс при определени обстоятелства. Например когато драконът влезе в контакт с някое от електромагнитните полета.

Си Джей си помисли за жълтото дистанционно от представлението и се запита дали това не беше друго подобно „обстоятелство”.

– Ако драконът докосне някой от невидимите куполи, ще получи токов удар направо в центъра на болка в мозъка. Уверявам ви, това е изключително болезнено изживяване.

– Колко болезнено? – попита Улф.