Великата китайска зоологическа градина

Внезапно с мощни удари на крилете два пурпурни императора профучаха покрай кабината. Наистина бяха с размерите на пътнически самолети и от преминаването им кабината леко се разлюля, а дърветата по съседния чукар се огънаха.

Всички посегнаха да се хванат за нещо.

Ху се засмя.

– Всичко е наред. Тези кабини са най-добрите в света. Швейцарски дизайн. Нашите императори просто не осъзнават какво вълнение оставят след себе си.

Си Джей рязко се обърна и впери поглед в отдалечаващите се пурпурни дракони.

Дори само главите им бяха с направо чудовищни размери, колкото голям джип. Дългите им зъби,

стърчащи застрашително нагоре, бяха големи почти колкото нея.

– Мили Боже... – промълви тя. – Мили Боже!

Кабината мина през подобната на стражева кула станция, издигаща се по средата между главната сграда на входа и централната планина.

– Наричаме я Хижата по средата на пътя – каза На. – Над нас има кафе–ресторант, който предлага отлични гледки и добра храна на разумни цени. Освен това туристите, вървящи през долината, могат да продължат оттук с въжената линия, ако са се изморили.

Докато гостите наблюдаваха драконите, Ху Тан наблюдаваше тях. Разходката с въжената линия като че ли им харесваше. Ху бе особено доволен, когато видя как двамата от „Ню Йорк Таймс” кимат одобрително, когато На спомена храната на разумни цени в Хижата по средата на пътя. Консултантите бяха казали, че на американските посетители ще им хареса да има ресторанти с различни цени за хора с различно финансово състояние.

Кабината продължи нататък.

Директно пред нея се издигаше централната планина, която доминираше над долината. На върха ѝ беше кацнала сребриста постройка във формата на диск.

– Какво е това според теб? – обърна се Си Джей към брат си. – Въртящ се ресторант ли?

Хамиш сви рамене.

– Или пленена летяща чиния.

Ху пристъпи напред и продължи презентацията си.

– Смятаме, че дебелият пласт никел тук е спасил тези животни от сблъсъка с метеорита, заличил динозаврите преди шейсет и пет милиона години. Два километра плътен никел са ги изолирали от удара и тъй като са били заровени дълбоко и способностите им да хибернират са добре развити, драконите са

могли да останат в това състояние през продължилата хиляда години след катастрофата зима. Зоологическата ни градина е построена върху второто по големина находище на никел в този район. Най-голямото е при Кратерното езеро на петнайсетина километра на северозапад.

– Жалко, че не сте могли да построите зоопарка си около Кратерното езеро – каза Улф.. – Това вече щеше да е гледка.

– Така е – съгласи се Ху. – Както и да е, през ноември седемдесет и девета миньорите от никеловата мина недалеч оттук попаднали на необичаен подземен проход. Необичаен, защото не бил естествено образувание, а бил прокопан в никела, което никак не е малко постижение, като се има предвид твърдостта на материала. Проходът водел до пещера на два километра под земята, която била пълна с яйца, общо осемдесет и осем, ако трябва да съм точен. Големи кожени яйца, по-големи от всичко друго, виждано на този свят. В продължение на над две хиляди години в този район е имало различни митове и легенди, в които обикновено се говори за дракон, който тормози местните жители за кратък период. Смятаме, че тези легенди са свързани с това гнездо и че от време на време някой млад дракон е излизал на повърхността, за да провери атмосферата и да види дали условията са подходящи за останалите.

– Ноември седемдесет и девета – повтори Улф. – Точно по време на кризата с иранските заложници.

– Правилно – каза Ху. – Докато за Америка това бе изключително неприятно събитие, за нас то бе добре дошло, тъй като ангажира вниманието на света за продължителен период и позволи на експертите ни да изследват пещерата в пълна тайна. Заместник-директор Шап може да ни запознае с техническата история на онова, което се случи след това.

Ху се дръпна настрани и Шан пое плавно щафетата.