Великата китайска зоологическа градина

Откъс от „Китай срещу света”

на Адам Фишър, Ню Йорк,

„Макмилан”, 2013

Глава 5. Китай и силата на „Дисниленд”

Трудно е да се опише колко динамичен е модерен Китай.

Той поставя рекорди, които не може да достигне никоя друга страна – строи по един нов град всяка година, икономиката му расте с темпове, за които Западът може само да мечтае, а напълващата му средна класа всеки месец става все по-заможна и се стреми към стоките, които Китай доскоро произвеждаше за западните консуматори.

И при всяка възможност Китайската комунистическа партия гордо приписва тези постижения на китайския народ чрез контролираните от държавата медии.

Има обаче един проблем.

Китай отчаяно желае да бъде номер едно, първата страна в света. В редиците на Комунистическата партия това страстно желание си има дори име – Китайската мечта.

Но за да постигне мечтата си, Китай трябва да грабне мястото, заемано в момента от Съединените американски щати, а за да го направи, първо трябва да достигне американските постижения от двайсети век в областта на военното дело, космическите изследвания и промишлеността – трябва да изгради мощна военна машина, да прати човек на Луната и да създаде компании, известни по целия свят.

И след това – след това – да постигне нещо още по-трудно, ако иска наистина да замести Америка като първа страна в света.

Китай трябва да замести Съединените щати като културен лидер на планетата.

Начинът, по който Америка е започнала да доминира световната култура, е направо изумителен.

След победата над силите на Оста във Втората световна война със своята военна и индустриална мощ Съединените щати започват и една много по-сложна и изкусна война срещу целия свят – война за културно превъзходство.

Тази война не се води с пушки и танкове. А с филми и музика, „Кока-кола” и „Пепси”, с фордове и кадилаци, както и с може би най-великото американско оръжие в света на меката дипломация – „Дисниленд”.

Казано просто, американската култура се превръща в световна култура – драйв-ин кината и заведенията за бързо хранене през 50-те, „Волен ездач” през 60-те, обувките с дебели подметки през 70-те и рекламите на „Кока-кола” през 80-те.

Холивуд изиграва огромна роля в тази война, подпомогнат по-късно и от MTV. Благодарение на стотиците американски филми, телевизионни предавания и музикални клипове, заснети и развиващи се в Америка, имената на американски градове, градчета, пътища и продукти стават известни на целия свят – Ню Йорк, Вегас, Фарго, Кий Ларгo, Шосе 66, Мики Маус, Доналд Дък, Бъгс Бъни, „Делориън”, „Найки”, „Американ Експрес”.

Като изключим Пекин, Шанхай и Хонконг, можете ли да назовете някой друг китайски град? Или китайска марка маратонки?

Какво освен мечката панда и много дългата Китайска стена е само и единствено китайско?

Именно тук е най-големият проблем на Китай през 21 век.

Той няма нищо наистина свое.

Китай произвежда нещата на другите. Всеки продукт на „Епъл” е шамар в лицето на Китай, когато заявява: „Проектирано от „Епъл” в Калифорния. Произведено в Китай”. Безкрайният поток евтина работна ръка може да ви строи по един нов град на година, но в крайна сметка само пълни заводите на компании от други страни.

Китай иска да владее света. Но без меката дипломация на културата той винаги ще свири втора цигулка след Съединените щати.

Къде е китайският „Форд”?

Къде е китайската „Кока-кола”?

Къде, питам ви, е китайският „Дисниленд”?