Великата китайска зоологическа градина

Си Джей се надигна първа и се огледа бързо, приклекнала в стигащата до глезените вода.

– Движим се и потъваме – каза тя.

Внезапно дълъг пет и половина метра крокодил влетя с рев през единия прозорец сред експлозия от вода и стъкло,

Си Джей се метна настрани и сключващите се челюсти на влечугото я пропуснаха на сантиметри. Крокодилът падна на пода – или по-точно на тавана – на четирите си лапи и затърси най-близката жертва. Намери я в лицето на Хамиш, който лежеше по корем във водата точно пред него.

Си Джей моментално видя крайния резултат и той не изглеждаше добър.

В ума ѝ проблесна спомен.

Друго място, друго време.

Блатата на Евърглейдс. Алигатори в оградено пространство, Ученици се смеят и обядват след току-що свършилото представление. Си Джей също яде обяда си наблизо. Тя няма нищо общо с групата ученици. Дошла е тук да прави проучванията си.

Учителите не знаят нищо за алигаторите. Нямат представа, че те винаги ще се възползват от възможността да отмъкнат малкото на друго животно. Учителите се обръщат с гръб към блатото...

... а едно момченце се покатерва по оградата на алигаторите,

Си Джей го вижда твърде късно.

Момченцето е възседнало оградата и се перчи пред другите деца. Така и не вижда как мъжкарят се хвърля от водата.

Алигаторът захапва крака на момчето, смъква го от оградата и го завлича под водата.

Си Джей се мята мълниеносно през оградата и се хвърля във водата след детето.

Мятане и пръски.

Светът се превръща в размазана картина от мътна вода, мятащи се крайници, виковете на момчето и зъбатата паст на алигатора. И в един миг на проблясък тя поглежда право в очите на създанието.

Ужасни и студени, от шито те побиват тръпки. В тях не се чете никаква милост или съжаление.

Си Джей забива нокътя на палеца си в окото на гади пата. Алигаторът рязко се дърпа и запраща детето на калния бряг, където един учител го хваща, Си Джей лази след него на четири крака, останала без сили, но далеч от...

Мъжкарят изригва от водата и главата ѝ се озовава в устата му.

Алигаторът рязко дръпва Си Джей назад. Зъбите му разкъсват лявата ѝ буза. Пръстите ѝ оставят следи в калта, докато алигаторът я влачи назад във водата. Главата ѝ е извита под ужасен ъгъл.

И никой не прави нищо.

Тя потъва под мъжкаря.

Си Джей примигна и се върна в настоящето.

Крокодилът бе заклещил Хамиш. Той нямаше къде да избяга, а Си Джей бе твърде далеч, за да може да му помогне.

Крокодилът се хвърли напред...

... и точно тогава червеногръд принц връхлетя през прозореца зад крокодила, сграбчи влечугото в предните си нокти и захапа врата му. Чу се противно хрущене – драконът пречупи врата с едно заканване. Крокодилът се отпусна безжизнен.

Си Джей се втрещи.

Дълъг близо шест метра соленоводен крокодил. Най-голямото влечуго на света. Животно без естествени врагове. А драконът го беше убил за миг.

Драконът изплю остатъците от крокодила. Си Джей видя, че той също няма уши.

Кабината продължаваше да се пълни. Водата вече стигаше до коленете ѝ.

– Трябва да се качим на другия етаж! – извика тя и загази през водата към едната от двете стълби, свързващи двете нива на кабината.

Останалите я последваха с максималната скорост, на която бяха способни.

Принцът изрева. Въртеше глава, сякаш се чудеше накъде да се хвърли. Накрая щракна с челюсти към Хамиш, който се хвърли последен към тясното стълбище в задната част на кабината.

Задвижвана изцяло от адреналин, Си Джей стигна до горното. преди долно ниво на преобърнатата кабина и погледна напред.

– Ох само това не... – изпъшка тя.

Водопадът беше на метри от нея, водата политаше с рев през ръба.

Тя трескаво се огледала възможен изход от положението.

Може би някъде наблизо имаше скала, на която да скочат. Не, нямаше.

Може би щяха да успеят да скочат до стърчащата от разрушения замък платформа – тя се виждаше отдясно, съвсем близо до все още здравите прозорци от тази страна на кабината. Само че вече беше твърде късно.

Кабината вече беше стигнала ръба на водопада. Рязко се наклони и полетя надолу.

18.

Светът на Си Джей се килна отново и за миг всичко стана вертикално

... и кабината полетя.

Носеше се във въздуха с носа напред.

Но само след миг рязко спря със силно хрущене и всички полетяха надолу.

Предните прозорци се пръснаха навътре, разлетя се стъкло.

Кабината се бе ударила в една от скалите, които стърчаха от водата.

Отвън гледката беше абсолютно смахната.

Кабината бе кацнала вертикално пред дъговидния водопад, предният ѝ край бе смачкан в широката скала, а задницата стърчеше нагоре и през разбитите прозорци се сипеше вода, а два червено гърди принца се бяха вкопчили в стените ѝ,

Си Джей правеше всичко по силите си да не откачи, Случваха се твърде много неща, за да може да ги осъзнае.

„Запази спокойствие – каза си тя. – Трябва да мислиш ясно...”

Погледна нагоре и видя спасителен изход – платформата, водеща към разрушения замък. Намираше се точно над горния край на кабината, само на няколко стъпки от нея. Ако успееха да се покатерят до горния край, може би...

– Чуйте ме! – извика тя. – Катерете се! Стигнете до горния край и скочете на платформата!