Великата китайска зоологическа градина

... точно когато вторият дракон се хвърли към тях, но ги пропусна и докато те се хвърляха в последния момент,, хващайки се за края на платформата и ритайки във въздуха кабината полетя от скалата, отнасяйки със себе си черните принцове и злощастния барман.

Прелетя всичките двайсет и пет метра, падна със силен плясък в кипналата вода и потъна.

19.

Си Джей и Хамиш висяха на ръба на платформата високо над шеметната пропаст.

Гpeг Джонсън хвана Си Джей и я издърпа.

– Не можем да останем тук! – извика той през рева на водопада, показвайки много по-голямо хладнокръвие, отколкото Си Джей бе склонна да му припише.

След секунди тя и Хамиш тичаха с групата по платформата, докато драконите кръжаха и пищяха над тях. Хвърлиха се в разрушения замък точно когато червеногърдият император, който бе започнал всичко това, профуча покрай тях сред ураган от вятър и ярост.

Хамиш затръшва портата на замъка.

Тишина, нарушавана единствено от глухия грохот на водопада.

Улф и Пери се свлякоха задъхани на земята. Ху и Шан изглеждаха потресени до дъното на душата си. Грег Джонсън проверяваше американския посланик, който се беше облегнал на стената, целият вир–вода.

Си Джей се огледа.

Намираха се в преддверие с висок таван е размерите на хангар за самолет. Помещението изглеждаше старо и грохнало, със зейнали дупки в тавана и опушени стени. От гредите висяха разкъсани гоблени. От двете страни на атриума имаше две полукръгли стълбища, водещи към някаква зала. Едно от стълбищата обаче беше неизползваемо – средната му част беше разрушена, вероятно от разярен дракон.

Не се виждаха никакви дракони,

Имаше обаче нещо, което не си беше на мястото модерен черен мост, минаващ покрай стената почти до тавана.

До него не водеше никаква стълба. Мостът влизаше в атриума от север и излизаше от юг. Отначало Си Джей не можеше да определи какво е това. После се сети – за гостите, които можеха да минават и да гледат драконите в техния замък.

– Е, това няма да изглежда особено добре в „Ню Йорк Таймс” – каза тя. – Добре, сега какво? Къде можем да идем?

Никой не отговори.

Тя се обърна към Ху и попита рязко;

– Попитах какво ще правим сега и къде можем да идем, по дяволите!

Ху още беше под въздействието на шока. Челюстта му трепереше. Не можеше да говори.

– Административната сграда – тихо каза Шан. – я е на западната стена, точно зад замъка...

Бум!

Голямата врата се разтресе, ударена отвън.

Бум!

Отново.

Яростен рев прониза ушите им.

Императорът.

– Да се размърдаме, народе – каза Си Джей и се затича към здравото стълбище. – Да се размърдаме веднага...

Отвън се чуха още писъци. Две сенки прелетяха покрай една от дупките в тавана – червеногърдите принцове.

Забързаха към стълбището.

Почти го бяха изкачили, когато тежката врата на атриума се разлетя на трески.

Императорът стоеше на прага, огромен и страховит. Изрева и стените на замъка се разтресоха от мощния му рев.

– По-бързо! – извика Си Джей, докато императорът влизаше през отвора, като мачкаше всичко под себе си.

Всички се хвърлиха нагоре по стълбите – и в същия миг два червеногърди принца влетяха пред двата витражни прозореца от другата страна на атриума и кацнаха на разрушеното стълбище.

– Насам! В тройната зала! – извика Шан и ги поведе към съседното на атриума помещение.

Всички забързаха натам... и се заковаха на място.

Пред тях лежеше гигантски жълтодрех император, свит на кълбо в тронната зала на замъка.

Около него висяха кадифени завеси и разкъсани гоблени. Си Джей видя наблизо някакви черни метални стъпала, водещи нагоре към друг мост, вървящ под тавана на помещението.

Огромният жълтодрех беше олицетворение на спокойната почивка. Цветовете му бяха великолепни, по-ярки, отколкото на дребната женска, която Си Джей бе видяла по-рано – онази, която наричаха Лъки. Жълтите ивици бяха наситени, черното беше като туш.

Драконът вдигна гигантската си глава и изгледа с любопитство групата. Очите му бяха огромни и не мигаха.

И изведнъж от прегръдката му изскочиха два жълтодрехи принца. Бяха спали между огромните му крайници и макар да бяха високи почти три метра, изглеждаха миниатюрни в сравнение с императора.

Подобно на верни гвардейци, те скочиха да защитят господаря си и се озоваха между него и неканените гости.

Единият принц изсъска към Си Джей и пристъпи

...но се сви и отстъпи с пронизителен писък.

Беше се натъкнал на звуковия щит, излъчван от часовника ѝ, и Си Джей видя, че тези дракони имат уши.

Щитът все още работеше.

И тогава жълтодрехият император изръмжа.

Зловещият звук идваше дълбоко от гигантското създание. Върховното животинско предупреждение. Стените на тронната зала потрепериха.

Си Джей затаи дъх.

Бяха нахълтали в леговището му, в неговата територия и той никак не се радваше на това.

Си Джей се запита дали малките им звукови щитове наистина могат да удържат на атаката на императора. Не ѝ се виждаше вероятно.

И тогава с изненадваща скорост гигантският дракон скочи и се хвърли право към тях!

Си Джей не можеше да направи нищо. Никой не можеше да направи нищо. Драконът беше прекалено бърз.