Великата китайска зоологическа градина

Хамиш и другите стигнаха храстите до самия тунел точно когато царят отстъпи назад и остави на принцовете последния ридаещ работник. Те го разкъсаха на две – единият взе горната част от тялото му, а другият долната.

И тогава Си Джей натисна бутона ОТВАРЯНЕ.

С глухо металическо дрънчене решетката на тунела запълзя нагоре.

Хамиш и останалите не се нуждаеха от подканване. Прескочиха мантинелата и се хвърлиха вътре.

Трите дракона се обърнаха, когато усетиха движението.

Хамиш намери таблото на стената, натисна ЗАТВАРЯНЕ и решетката се плъзна надолу, затваряйки тунела.

Си Джей въздъхна с облекчение. Групата бе в без–опасност.

Сега оставаше да се добере до тунела. Реши, че ако продължи да се крие в джипа, накрая драконите ще отлетят и ще може просто да се промъкне...

Бии-бип... Бии-бип...

Тихото електронно бибипкане я накара да се обърне, Огромната глава на един от принцовете беше от другата страна на прозореца и се взираше в нея!

– Ах! – възкликна Си Джей и рязко се дръпна назад. Обърна се – и видя, че вторият принц я гледа през прозореца на другата врата!

– Ох, по дяволите...

Първият дра кон изрева яростно и Си Джей го видя по-ясно – беше онзи с червеното лице и подобния на кутийка имплант от едната страна на главата. Сега между окървавените му зъби имаше безжична слушалка. Си Джей с ужас позна слушалката на На.

Блутут устройството издаваше звука, докато търсеше с какво да се свърже.

Това бе същият дракон, който Си Джей бе изритала в устата в кабината. За последен път го видя, когато падаше във водопада.

Явно се беше измъкнал.

Драконът изрева отново, изгледа свирепо Си Джей и блъсна вратата на шофьора с нокът. Металът се изкриви навътре. Колата се разлюля.

Вторият принц също изрева. При липса на други възможности Си Джей завъртя ключа и разнебитеният джип запали като по чудо.

Двата дракона се дръпнаха назад от звука на оживелия двигател.

Си Джей включи на задна и натисна педала до дупка.

С писък на гуми джипът полетя заднешком към затворения тунел.

Царят се обърна небрежно. Изглеждаше повече заинтригуван, отколкото стреснат. Не помръдна от мястото си.

За разлика от безухите принцове.

Те се хвърлиха след джипа и докато Си Джей караше на задна, Червеното лице скочи на капака и изрева свирепо към нея от другата страна на прозореца.

Снишена, Си Джей продължи да натиска педала и да се носи заднешком към тунела.

Червеното лице блъсна прозореца и Си Джей се сви, когато стъклото се пръсна. Внезапно черната лапа с остри като ножове нокти се озова право в купето и посегна да се добере до нея.

Един нокът закачи лявото ѝ рамо и разсече коженото ѝ яке и плътта отдолу.

Си Джей изрева от болка.

Рязко завъртя волана наляво и колата зави лудо, като принуди Червеното лице да се дръпне, за да не падне от летящия джип.

Рамото ѝ гореше от болка, Си Джей се обърна да погледне през задния прозорец – тунелът беше само на трийсет метра.

И тогава задната врата на джипа отлетя. Вторият дракон се провря през отвора и се озъби на Си Джей на сантиметри от лицето ѝ.

В същото време Червеното лице заби глава в счупения прозорец и изведнъж Си Джей се озова пред оголените зъби и на този дракон.

Тя стисна зъби.

– Искате да ви повозя ли? Добре тогава...

Натисна газта до дупка, рязко завъртя волана надясно и се метна през вратата точно когато летящият джип се вряза в мантинелата, отделяща пътя от склона.

Колата излетя заедно с черните принцове и продължи да се търкаля и подскача петнайсет метра, преди да се удари в едно дърво. Драконите отлетяха от джипа. Червеното лице се блъсна в друго дърво и се уви около него. Вторият дракон продължи да се търкаля презглава по склона.

Си Джей се претърколи, издраскана, но жива, само на десет метра от тунела.

– Си Джей! – Хамиш беше от другата страна на решетката. – Размърдай си задника!

Натисна някакъв невидим бутон и решетката се плъзна на петдесетина сантиметра нагоре. Си Джей забърза на четири крака, претърколи се под нея и въздъхна от облекчение, докато тя се спускаше.

Тряс!

Червеното лице се блъсна в решетките, само на сантиметри от нея, и тя падна по задник. Вбесеният, полудял от ярост дракон посегна през решетките в отчаян опит да се добере до нея, но Си Джей се дръпна от ноктите му.

Драконът изсъска.

Не можеше да мине през решетката обаче. Седнала на земята, задъхана, с насълзени очи, Си Джей се обърна към Хамиш и каза;

– Ето това е изграждане на характер.

Административна сграда

(плюс станция за управление на отпадъци)

21.

В безопасност зад решетката, Си Джей избърса очите си и стана.

–           Добре. Да намерим някой, който може да ни изкара оттук.

– Напълно съгласен. – Хамиш ѝ подаде часовника на Великата драконова зоологическа градина. – По-добре си сложи това.

Тръгнаха през тунела. Той беше модерен и добре осветен, с висок таван, извиващ се над двулентовия път. Два големи камиона спокойно можеха да се разминат в него. Бе дълъг петстотин метра и свършваше с друга решетъчна порта, през която струеше слънчева светлина.