Великата китайска зоологическа градина

Прескочиха ниската мантинела и се метнаха сред храсталаците по склона. Останалите побързаха да ги последват.

От прикритието на храстите Си Джей впери поглед към двата разбити джипа, двата дракона и четиримата работници.

Принцовете изглеждаха страховито – високи три метра, с високи гребени и яркочервени кореми. С брутални ефективност първият дра кон прикова един работник под предната си лапа, захапа лявата му ръка и я откъсна сред фонтан от кръв.

Мъжът закрещя от болка и ужас.

Вторият дракон направи същото с втория, а после е третия работник, докато първият откъсна ръката на последния човек. Четвъртият работник се опита да избяга, но драконът го събори небрежно на земята и го задържа с един от задните си крака.

– Какво правят? – прошепна Хамиш.

– Отхапват часовниците им... за да махнат щитовете им – каза Си Джей. – По-бързо – изсъска тя. – Имаме само секунди...

Със смразяващ кръвта писък долетя един. по-голям червеногръд дракон и се приземи с тежко тупване на околовръстния път.

Ако принцовете изглеждаха свирепо, а императорът бе просто гигантски, царят беше абсолютно ужасяващ. Ужасяващ, жесток и някак царствен. Дългата му шия беше извита назад, след което се извиваше напред, придавайки на съществото истинско усещане за величие.

Царят бе дълъг колкото автобус и всеки шип на великолепния му гребен беше по-висок от човек. Опашката му сякаш живееше самостоятелен живот – мяташе се и се плъзгаше насам-натам, а на края ѝ имаше зловещ шип.

Си Джей забеляза, че царят има уши. Точно затова беше нужно премахването на часовниците на работниците.

– Принцовете поднасят на царя дар – каза тя.

– Какво? – не разбра Джонсън.

– Това е ритуал при хранене, свързан с йерархията. По-нископоставените членове на групата улавят храната и я поднасят на водача да яде пръв. Те я докосват едва след него.

Единият принц побутна двама от работниците към царя. Хората, вкопчили се в остатъците от откъснатите си крайници, крещяха от ужас и едва се държаха на крака.

Царят погледна властно надолу към хората.

Рязко стрелна глава, чу се противно хрущене и после драконът вдигна глава. Единият от работниците изведнъж беше скъсен наполовина.

Очите на Си Джей се разшириха от ужас.

Драконът бе разполовил човек само с едно захапване!

Краката на мъртвия работник тупнаха на пътя.

Царят наклони глава настрани, захапа краката и изгълта и тях. След това се обърна към втория работник, който бе паднал на колене.

Огромната му уста се отвори в краищата, докато гледаше свирепо човека, разкривайки страховитите зъби. Приличаше на усмивка – жестоката усмивка на върховния хищник, който си играе с жертвата.

Коленичилият работник вдигна жалко ръка, сякаш това можеше да му помогне.

Не помогна.

Човекът просто експлодира в пръски кръв, когато челюстите на царя се сключиха около него като капан за мечки.

– Света Богородице... – промълви Сайм.

Хамиш се озова до Си Джей.

– Сестричке, да ме прощаваш за езика, но какво ще правим сега, мамка му?

Си Джей се питаше същото.

Обърна се към близкия тунел, от който имаше достъп до административната сграда. Отворът му в момента беше затворен от яката порта.

– Работниците се опитваха да стигнат до сградата – каза тя. – Което означава, че биха могли да отворят портата...

– Да не мислиш... – започна Хамиш.

– Да. В единия или и в двата джипа има дистанционно. Дистанционно, което отваря портата.

Ху ги чу.

– Искате някой от нас да излезе и да се опита да стигне до колите ли?

– Да – каза Си Джей. – А останалите ще тичат към тунела, за да са там, когато се отвори.

– И как точно ще изберем кой да иде на такава самоубийствена мисия? – попита Улф.

Си Джей не му обърна внимание, а се обърна към Хамиш.

– Трябва да го направим сега, докато се хранят. Винаги съм била по-бърза от теб. Бъди готов да затвориш портата след мен, когато вляза, става ли?

– Дадено – каза Хамиш.

Си Джей понечи да тръгне но си спомни нещо. Свали часовника си и го пъхна в ръката на Хамиш.

– Вземи това. Не искам някой от драконите да ме зърне с голяма синя сфера от светлина около мен.

Хамиш взе часовника и се намръщи.

– Така няма да си защитена...

Но Си Джей вече беше прескочила ниската мантинела и бързаше приведена но пътя, докато трите дракона бяха обърнати на другата страна, заети е пиршеството си.

Хамиш бутна другите през храсталака покрай пътя и тръгна към тунела, като току се обръщаше да погледне Си Джей.

Беше изминал трийсет метра, когато я видя как се вмъква – незабелязана от драконите – през отворената врата на джипа, който бе паднал на колелата си.

Машината се беше приземила със задницата към тунела и през прозореца Хамищ видя как сестра му търси дистанционното, докато не го откри близо до огледалото за обратно виждане. Обърна се и вдигна палци към Хамиш.

Свита в джина, Си Джей не натисна веднага дистанционното, а изчака останалите да стигнат до тунела. Беше се снишила под таблото и се опитваше да остане незабелязана за драконите, които се намираха само на десетина метра от нея.

Царят ядеше третия работник, а двамата принцове гледаха.