Великата китайска зоологическа градина

– Защото интелигентността в животинското царство е право-пропорционална на размера на мозъка. Хората имат най-големите мозъци на планетата спрямо телата им и затова сме доминиращият вид. Шимпанзетата, другите човекоподобни маймуни, китовете и делфините са следващите и всички те показват умения в решаването на проблеми – способността да използват хикс, за да постигнат игрек. Крокодилите имат средни по размери мозъци, но мозъкът на едно влечуго не пилее място с идеи за съчувствие или съвест. Когато крокодилът поглежда нещо, той си мисли само как да го улови и да го изяде. Крокодилите също показват умения за решаване на проблеми както в техниките си на залагане на капани, така и в избягването им. Известно е, че никога не можеш да уловиш крокодил два пъти с една и съща техника. Тревожи ме това, че тези дракони имат наистина големи мозъци, Звуковите щитове на кабинета и в часовниците ни не позволяваха на драконите да се доберат до нас. И те са решили проблема – откъснали са собствените си уши или ръцете на работниците, за да се справят с часовниците.

Джонсън я изгледа и каза тихо:

– Може да си имаме проблеми и тук.

– Какво имате предвид? – попита Си Джей и се намръщи. Рамото ѝ гореше,

– Имам предвид...

В този момент вратата на асансьора се отвори на третия етаж на административната сграда. След изкуствената светлина на тунела и станцията за отпадъци слънчевите пъчи едва не заслепиха Си Джей.

Пред нея имаше ред прозорци от тавана до пода, гледащи към покрит с купол балкон, надвиснал над долината. Си Джей различи задната част на разрушения замък и Драконовата планина зад него.

Някаква секретарка забърза към. Си Джей, поклони се и ѝ връчи пакет за първа помощ.

Си Джей го взе и излезе на закрития балкон, следвана от Хамиш.

Травматичната реакция на Сиймор Улф беше преминала в гняв.

– Искам да ме качите на първия шибан самолет! – извика той на костюмираните китайци. – Не можете да си представите какво ще напиша в „Таймс”, когато се прибера! Хайде! Размърдайте се!

Ейрън Пери също викаше.

– Веднага ме изведете оттук, за да вляза в шибания интернет!

Ху Тан говореше оживено с другите костюмирани, като даваше указания и нареждания и сочеше посланик Сайм и двамата журналисти.

– Докарайте самолета ми от Хонконг – каза Сайм на Ху. – Ще отлетим направо за Пекин.

Ху кимна и тръгна заедно с хората си.

– Стойте тук. Ще се погрижа за всичко.

Докато се случваше всичко това, Си Джей седна на една пейка на балкона и отвори пакета за първа помощ. Свали якето си и вдигна ръкава на тениската. Рамото ѝ представляваше кървава каша. Тъкмо посягаше към антисептичния тампон в пакета, когато Грег Джонсън седна до нея.

– Дайте да ви помогна с това – каза и взе тампона, Си Джей го изгледа внимателно.

– Имате ли опит с превързвано на рани на място, господин Джонсън?

– Може би. – И започна да почиства кръвта около раната на рамото ѝ.

– Огнестрелни рани ли? – попита Хамиш..

– Може би. – Джонсън хвърли тампона и взе игла и конец. – Няма да е зле да захапете нещо. Ще боли.

Си Джей взе коженото си яке и захапа яката му изпъшка, когато Джонсън прониза кожата ѝ с иглата и започна да зашива раната.

Докато Джонсън работеше, Си Джей се загледа към долината.

Драконите вече летяха по-бързо, а не се рееха мързеливо като преди. В полета им имаше целеустременост.

След минута-две Джонсън направи последния шев.

– Готова сте. Всичко е закърпено.

– Благодаря – каза Си Джей. Шевовете бяха добри. Белегът щеше да е малък.

– Какво мислите? – попита Джонсън.

Си Джей кимна към летящите из долината дракони.

– Чудя се те какво си мислят. Защо нападнаха нашата кабина? Защо днес? Защо сега... Чакайте малко.

Тя бръкна в чантата банан и извади големите слънчеви очила. Колкото и да не беше за. вярване, те бяха оцелели и тя си ги сложи.

Електромагнитният купол все още светеше в зелено над кратера подхранван от излъчвателите по ръба му. Зад него, много по-високо, се издигаше вторият купол, а около административната сграда пулсираше светлосин звуков щит.

– Модели – промърмори тя, без да се обръща към никого. – Какви модели използват?

– Ъ? – обади се Хамиш. – Какво искаш да кажеш?

Си Джей се обърна към брат си и Джонсън, без да сваля очилата си. Небесносините им щитове пулсираха около тях. Си Джей се огледа и видя, че много от китайските работници в сградата нямат такива сфери около себе си. Явно не виждаха смисъл да носят индивидуални защита, щом: самата сграда е защитена.

Тя. свали очилата и задъвка замислено едната дръжка.

После примигна и каза:

– Зареждането в два часа.

– Кое? – не разбра Джонсън.

Си Джей рязко завъртя глава наляво и огледа долината и небето над нея.

– Хищните влечуги като крокодилите и алигаторите обичат моделите, повторението. Ако правиш нещо всеки ден в един и същи час, забелязват. И ако това им помага да те докопат, ще използват модела срещу теб. Точно преди атаката срещу кабината видях цистерните да пътуват за обичайното зареждане в два часа. Драконите са ги чакали да се появят в обичайното време...

Млъкна и се обърна към Хамиш.