Великата китайска зоологическа градина

Хамиш скочи в най-близкия боклукчийски камион, запали го, превключи на задна и потегли към вратата на стълбището...

... точно когато там се появи първият принц и с пронизителен крясък подаде глава навън.

Хамиш заби големия камион в стената и главата на дракона, стърчаща от рамката, отлетя. Вратата се затръшна и остана затворена от тежестта на машината.

Последва серия силни удари от другата страна, когато пристигнаха другите дракони. Не можеха да отворят – засега.

Бам!

Камионът леко се разклати.

Бам!

Отново.

Докато блъскането продължаваше, Си Джей се обърна, мъчеше се да намери изход.

Станцията за отпадъци изглеждаше по същия начин, по който я бяха оставили – широката яма, външната порта, вътрешната порта към тунела на околовръстния път, двете дузини боклукчийски камиони и пикапът с жълтодрехия дракон в клетката.

В този момент единият асансьор пристигна с мелодичен звън и петнайсет китайски офис служители по ризи изхвърчаха навън, обхванати от паника.

Десетина работници със сини комбинезони се втурнаха към заключен стоманен шкаф до северната стена на залата. Водачът им извади връзка ключове, отключи катинара и отвори вратата.

Оръжеен шкаф.

Си Джей видя по рафтовете оръжие – пистолети и няколко автомата, приличащи на АК–47. Работниците започнаха да ги вадят.

Си Джей се обърна към външната порта.

– Май най-безопасното място в момента е през тази порта и навън от долината. Как можем да я отворим?

– Контролното табло е при асансьорите. – Шан посочи. – Но зад вратата има тежка предпазна порта. Трябва да отворим и нея.

Двама от работниците явно имаха същата идея вече тичаха към контролното табло до асансьорите, което беше посочил Шан.

Намираха се на десет стъпки от него, когато Си Джей осъзна нещо.

Беше станало тихо.

Блъскането по вратата бе спряло.

Драконите вече не се опитваха да минат през вратата,

Си Джей бавно се обърна и отвори уста:

– Къде ще...

Двойната врата на асансьора внезапно се отвори и от нея се изсипаха червеногърди дракони!

„Спуснали са се по шахтата!”

Първо бяха два, после осем, после дванайсет. Разгърнаха се бързо. Някои бяха без уши, други със – но пък Си Джей си спомни, че повечето работници в административната сграда не носеха защитните си часовници. За всички дракони, безухи или не, имаше предостатъчно плячка.

Двамата работници, които тичаха към таблото до асансьорите, бяха атакувани първи.

Два безухи дракона ги пресрещнаха и ги проснаха на земята, скочиха отгоре им и разкъсаха трахеите им, като едва не им откъснаха главите.

Си Джей се смрази.

– Няма. как да излезем – каза Хамиш.

– Някакви идеи? – попита Пери.

В същия миг китайците откриха огън.

В станцията за управление на отпадъците настана истински ад.

Пищяха дракони. Трещяха автомати и пистолети. От стените хвърчаха искри.

Китайците намериха прикритие и продължиха да стрелят по приближаващите дракони, но точно когато някой се скриеше зад камион и откриеше огън, някой дракон прелиташе над машината, хвърляше се върху него и всичко приключваше сред писъци и кръв.

Си Джей видя как един дракон замахна безмилостно с нокти към един от работниците. От четирите разреза на гърдите бликна кръв и човекът падна.

Друг дракон разкъса човек на две е ноктите си. От трупа избълваха вътрешности и кръв.

Трети дракон прелетя и отхапа главата на друг нещастник. Обезглавеното тяло остана право за секунда-две, а оръжието в ръката му продължаваше да стреля, преди тялото най-сетне да рухне на земята.

Стрелбата на китайците като че ли нямаше почти никакъв ефект върху драконите. От бронираните им хълбоци и чела изскачаха искри. От време на време от някоя незащитена част от телата пръскаше кръв и животното надаваше писък, който бе по-скоро раздразнен, отколкото от болка. След това драконът продължаваше атаката си.

Офис служителите скачаха в първата изпречила им се кола или камион.

Си Джей видя как трима се метнаха в един хечбек, но два дракона хванаха колата от двете страни и я запратиха към стената. Покривът на малкия автомобил се удари в стената и смаза хората в купето.

– Качвайте се в камионите! – извика Си Джей. – Те са по-тежки и предлагат по-добра защита!

Групата се раздели и забърза към най-близките боклукчийски камиони.

Шан се качи в един, а Си Джей в друг заедно с Хамиш и посланик Сайм. Джонсън се присъедини към тях, но преди това рискува да изтича и да грабне един изпуснат от работниците пистолет. Си Джей видя как Улф и Пери изчезват в якия оръжеен шкаф и затварят вратата след себе си.

– Май имаме късмет, че това са само малките – изпъшка Сайм. – Принцовете.

Разнесе се могъщ приглушен рев и внезапно тухлената стена над асансьорите се покри с мрежа от пукнатини. Миг по-късно цялата напукана площ беше разбита от другата страна и огромен – безух – червеногръд цар изскочи навън, като ревеше яростно.

– Майко Божия... – промълви Хамиш. – Слязъл е по асансьорната шахта...

Голямото колкото автобус животно се изправи на задните си крака, после помете боклукчийските камиони пред себе си с предните си лапи.

Тежащи по шест тона машини се разлетяха като детски играчки.