Великата китайска зоологическа градина

Един камион се плъзна през залата и се блъсна в бетонната стена. Други два се преобърнаха няколко пъти преди да изчезнат в ямата за отпадъци.

Царят изрева отново. При всяка негова крачка подът се тресеше.

Вече беше настанала пълна суматоха. Работници се спасяваха с бягство. Офис служители в шест–седем автомобила на зоопарка се понесоха през залата към тунела на околовръстния път. Принцовете ловуваха между преобърнатите машини.

Си Джей се обърна към външната порта. Беше сигурна, че е в състояние да задържи принцовете, но се съмняваше, че може да издържи ударите на един цар или император.

Царят също искаше да разбере дали е така.

С оглушителен рев той изтръгна една от вратите на портата и се видя втора порта с дебели решетки от другата страна.

Драконът се хвърли към нея...

... но тя издържа.

Драконът изрева яростно, опита отново, но втората порта отново издържа мощния удар.

– Не могат да се измъкнат оттам – с облекчение каза Сайм.

– Но и ние също – каза Си Джей. – Не и без да ги пуснем заедно с нас.

Докато го казваше, ѝ се стори, че зърва как два по-малки дракона се насочват към малка червена врата в ъгъла на залата; зад нея вероятно имаше електрическо табло или нещо подобно.

Успя да ги зърне за съвсем кратко, защото в следващата секунда царят се озова точно пред предното стъкло на камиона им и я погледна право в очите.

Гигантското животно се нахвърли върху боклукчийския камион и светът на Си Джей бясно се замята, когато машината полетя във въздуха.

24.

Боклукчийският камион летя във въздуха цели три секунди, преди да падне на една страна с разтърсващ костите удар.

Плъзна се шест метра по хлъзгавия бетонен под и спря на самия ръб на ямата за отпадъци. Кабината му стърчеше от ръба на шест метра над дъното. В ямата имаше малко отпадъци, тъй като зоопаркът все още не работеше с пълен капацитет.

Хората вътре лежаха върху вратата на шофьора. Хамиш беше най-отдолу, Грег Джонсън бе върху него, а Си Джей и Сайм – върху тях.

– Добре ли... – започна Си Джей и в този миг горната врата на кабината отхвърча и един от принцовете надникна вътре и изсъска.

– Хамиш! – извика Си Джей. – Отвори вратата!

– Но така ще...

– Веднага, Хамиш!

Хамиш се подчини точно когато драконът посегна да сграбчи Си Джей. Когато вратата се отвори, Хамиш, Джонсън, Сайм и Си Джей полетяха в ямата и паднаха върху купчината боклук долу.

Драконът ги последва след секунда.

Щом падна върху купчината, Си Джей се претърколи миг преди ноктите на дракона да се озоват точно там, където се бе намирала преди миг. Сега Си Джей лежеше по гръб, а драконът стоеше над нея и ревеше в лицето и...

Бам!

Куршумът улучи дракона в гърдите. Той се сви, но не беше ранен.

Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!

Още стрелба. Още куршуми улучиха дракона в гърдите, в муцуната, дори в едното око.

Той зави от болка и последният изстрел – от Грег Джонсън, който стреляше е намерения пистолет – попадна право в устата на дракона и стигна до мозъка. Драконът рухна, загърчи се и след малко замря неподвижно върху вонящата купчина боклук.

– Добра стрелба – каза Си Джей.

– Благодаря, – Джонсън провери пълнителя. – Само че не очаквайте още много, защото ми е останал само един патрон.

В този миг Си Джей зърна нещо е периферното си зрение – нещо голямо и червено, което се носеше във въздуха.

– Залегни! – извика тя, когато пожарната прелетя във висока дъга. Беше един от огромните камиони със стълба. Понесе се в ямата, вероятно захвърлен от царя, и се блъсна в отсрещната стена.

– Господи! – извика Сайм.

– Не можем да останем тук... – каза Джонсън,

– Знам... Чакайте малко. – Си Джей подуши. – Надушвате ли това?

– Намираме се в боклукчийска яма все пак – каза Хамиш малко подигравателно.

– Не. Нямам предвид боклука. Мирише на бензин...

Погледът ѝ спря върху хвърлената пожарна. Смачканият разнебитен камион лежеше в подножието на купчината, отпадъци.

От резервоарите му бликаше малък фонтан. Явно бяха пробити от удара в стената. Изтичащото гориво образуваше локва около големия червен камион.

Друг черен принц кацна с писък върху пожарната, разперил широко криле.

Си Джей грабна пистолета от Джонсън, но вместо да го насочи към дракона, изстреля последния куршум надолу, в локвата.

Искра... и локвата около камиона пламна и огнена стена обгърна дракона!

Съществото беше погълнато от пламъците и изврещя, преди да отлети.

– Не е зле... – отбеляза Джонсън.

– Да – съгласи се Хамиш. – Само че сега ямата ни гори.

Прав беше. Задушаващ черен пушек започна да изпълва ямата.

– Добре, момчета, планът е следният – каза Си Джей докато се катереше по купчината боклук към ръба на ямата. – Намираме си боклукчийски камион и се пръждосваме.

– Взе ми думите от устата – промърмори Хамиш.

Стигнаха ръба на ямата. Станцията за управление на отпадъци вече приличаше на бойно поле.