Великата китайска зоологическа градина

Боклукчийски камиони, които доскоро бяха строени в редици сега лежаха преобърнати или смачкани покрай стените. Червеногърдите черни принцове клечаха отгоре им или бродеха между тях. Косите лъчи не следобедното слънце влизаха през дебелите решетки на външната порта. Царят дракон стоеше в югозападния ъгъл и ревеше.

Вече не се чуваше стрелба и движението бе по-малко. Драконите се бяха погрижили за въоръжените китайски работници и всички офис служители бяха или мъртви или бяха успели да избягат на околовръстния път с автомобилите.

– Онзи камион там! – Си Джей посочи една кола до вътрешната порта. Беше обърната към отворените врати на тунела на околовръстния път, готова да потегли.

Четиримата тръгнаха към камиона, като се движеха снишени и пробягваха от кола до кола.

Джонсън взе в движение АК-47 от един мъртъв китаец и хвърли на Си Джей пистолет „Глок”.

Докато бързаха покрай един преобърнат камион, чуха стон.

Си Джей надникна и видя свития в кабината Шан. Спомни си, че Ху Тан беше останал горе в сградата.

– Хайде, Шанчо – каза Хамиш, пресегна се и измъкна заместник-директора, на зоопарка, навън.

Забързаха към боклукчийския камион до вътрешната порта.

В един момент Хамиш и другите трима заобиколиха отляво една преобърната кола. Си Джей тръгна вдясно... и изведнъж се закова на място.

Бии-бип... бии-бип...

Познаваше този звук.

Бавно, много бавно Си Джей надникна зад преобърнатия камион.

Видя жълтодрехия дракон – Лъки – в клетката зад пикапа. Изглеждаше изключително неспокойна.

Им, дресьорката на Лъки с плътно прилепналия черен костюм и. жълтите кичури, стоеше пред клетката на Лъки, изправена срещу четири червеногърди принца, наредени заплашително в полукръг около нея.

– Назад! – извика тя на мандарин и замахна с метла към драконите. – Назад, казах! Не я доближавайте!

Водещият черен принц наведе глава, протегна дългата си шия и изсъска гневно.

Беше Червеното лице. Слушалката на На още беше заклещена между зъбите му.

Бии-бип... бии-бип...

Си Джей осъзна, че в тази сцена има нещо повече.

Видя малките маскирани кутийки, прикрепени към главите и на четирите черни принцове, и разбра, че драконите, включително Червеното лице, са същите, които бяха изнесли представлението заедно с Лъки в амфитеатъра.

Явно не си падаха по колежката си.

Обикаляха клетката на Лъки като изгладнели вълци.

– Назад! – отново извика Им. Си Джей видя, че тя все още носи слушалката и микрофона си...

Внезапно Им посегна към жълтото дистанционно на колана си, но Червеното лице мълниеносно се хвърли към нея и в следващия миг Им лежеше по гръб, а драконът беше над нея, затиснал ръката с дистанционното.

С рязко настъпване Червеното лице направи устройството на парченца.

После изсъска в лицето на дресьорката и лигите му потекоха в очите ѝ.

Им изкрещя, Лъки се блъсна в решетките на клетката си, като се мъчеше да се освободи, когато нокътят на Червеното лице се понесе отново надолу, този път към главата на дресьорката.

Разлетяха се кървави парченца мозък и тялото на дресьорката се отпусна безжизнено.

Лъки изрева в безпомощна ярост и после, за огромна изненада на Си Джей, започна да скимти, сякаш обхваната от истинска мъка.

„Скърби – помисли си изумено Си Джей. – Скърби за дресьорката си”.

Червеногърдите принцове насочиха вниманието си към Лъки. Жълтодрехият дракон престана да скимти и отстъпи предпазливо назад, макар че още си беше в клетката.

Жълтият дракон, все още със седлото на гърба и ярките си жълти цветове, изглеждаше много различен от другите – опитомен, цивилизован. Колаборатор, който трябва да бъде заловен.

Червеното лице замахна и острите му като бръснач нокти из гракаха по решетките. Другите принцове засъскаха, обкръжавайки клетката.

Си Джей гледаше ужасена, без да може да помръдне.

Червеногърдите дракони не просто съскаха – издаваха ясно различими гърлени звуци, придружени от дълги издишвания. Приличаше на...

„Господи – осъзна Си Джей. – Те общуват!”

Трябваше да признае, че ѝ е жал за жълтодрехия. Жълтодрехата всъщност. Самотният женски дракон току-що бе изгубил човешкия си другар и сега, самотен и обкръжен, щеше да бъде убит.

– Си Джей! – настоятелно прошепна Хамиш. – Идвай!

Тя се обърна. Брат ѝ и останалите бяха стигнали боклукчийския камион при вътрешната порта.

Си Джей се намръщи и погледна отново към червеногърдите принцове, наобиколили жълтодрехата. Един от тях блъсна клетката и тя се разклати. Играеха си с Лъки.

За изненада на самата себе си Си Джей махна на Хамиш и прошепна:

– Вървете! Ще ви настигна!

Хамиш се намръщи неразбиращо. Но после явно долови нещо в очите ѝ – онова упорито убеждение, което бе виждал безброй пъти, – защото каза: „Добре”, и завъртя ключа на запалването.

Когато двигателят на камиона изрева, четирите дракона около Лъки рязко се обърнаха. Но после явно решиха, че камионът не е тяхна грижа, и отново насочиха вниманието си към клетката.

Едва тогава видяха, че някой е застанал между тях и жълтодрехата.

Си Джей.