Великата китайска зоологическа градина

Един дракон кацна върху камиона точно над нея.

Беше друг от червеногърдите принцове. Задните му крака се държаха здраво за покрива на камиона, а той се наведе отстрани и изгледа, свирепо Си Джей. Лигавата му паст се отвори в нещо, което можеше да се опише само като широка самодоволна усмивка.

– Си Джей! Виждам го! – извика Хамиш, – Мушни се отдолу! Веднага!

Си Джей не си направи труда да обсъжда плана на брат си. Вкопчи се в някаква тръба под стъпалото и се прехвърли под носещия се с пълна скорост камион. Бронираният гръб на якето се търкаше в асфалта, докато...

... камионът влетя в друг тунел и...

... тряс! Хамиш –зави към края на отвора, толкова близо до стената, че лявата страна на камиона я забърса, отнасяйки дракона, а тежкият камион продължи в тунела, със Си Джей отдолу!

Зашеметен и объркан, драконът рухна на пътя.

После тръсна глава, изправи се и литна.

Хамиш погледна в огледалото за обратно виждане.

Драконът беше изчезнал. Не виждаше обаче и Си Джей.

– Още ли си тук, Катеричке?

– Още – отвърна тя, – Благодаря, братче.

– Можеш ли да стигнеш до кабината?

– Ще пробвам.

– Знаеш ли – каза Хамиш, – това вече е наистина пълна лудница,..

Предното стъкло се пръсна. Черният нокът на дракон се появи в следващия миг, бързо последван от обърнатата наопаки глава на червеногръд черен принц.

– Боже Господи! – Хамиш рязко отметна глава назад и неволно завъртя волана, при което камионът се блъсна в стената на тунела и изхвърли искри.

При неочаквания завой и пороя искри намиращата се под стъпалото Си Джей едва не се изпусна.

– Хамиш! Какви ги вършиш?

– Имам си проблем с дракон! – извика в отговор Хамиш.

Драконът пред него яростно се опитваше да изтръгне разбитото стъкло и да влезе в кабината.

Седящият до Хамиш Грег Джонсън вдигна автомата и изстреля къс откос.

Куршумите рикошираха от бронираното чело на животното. Драконът почти не ги забеляза.

Изрева, замахна и изби автомата от ръцете на Джонсън.

Си Джей напрегна всичките си сили да се измъкне изпод машината.

Стъпалото, на което стояха боклукчиите на зоопарка, докато правеха обиколките си, заемаше задната половина на камиона.

Си Джей видя метална стълба отзад. Ако успееше да се добере до нея, можеше да се качи на покрива и да стигне по него до кабината.

Докато камионът летеше през тунела, като поднасяше диво наляво-надясно, тя запристъпва към целта си.

Флуоресцентните лампи на тунела профучаваха покрай нея.

Си Джей стигна до стълбата, хвана се за първата скоба и бързо се изкачи.

Подаде глава над покрива – и се озова пред гадната усмивка на дракона, който беше съборен от камиона преди малко!

Беше кацнал върху камиона и бе опрял брадичка в покрива, така че огромната му глава беше точно на едно ниво е лицето на Си Джей.

Беше я очаквал. И отново я гледаше с онази своя самодоволна усмивка.

Драконът скочи напред и щракна с челюсти, но Си Джей бе по-бърза – плъзна се надолу точно когато челюстите се сключиха над нея, улавяйки само въздух.

Си Джей се стовари на стъпалото и изпъшка.

Не можеше да остане тук. Драконът на покрива щеше всеки момент да я нападне.

Обърна се напред и в същия миг друг дракон се стовари отстрани на камиона, а ноктите му пронизаха металната стена като отварачки на консерва, препречвайки пътя ѝ.

Стопеното лице.

„Това е безумно” – помисли си тя. Сега върху носещия се камион имаше цели три дракона.

А тя нямаше къде да се скрие.

Освен...

– Хамиш! – извика тя в микрофона. – Отвори контейнера!

– Какво?

– Отвори го, или е свършено с мен!

– Дадено!

Си Джей се придвижи по стъпалото точно когато усмихващият се дракон се наведе над стълбата. Намиращата се само на две стъпки пред него Си Джей се прехвърли на задната стена и се хвърли в контейнера.

Вонеше адски гадно. Пред нея беше хидравличната стоманена плоча, която смачкваше боклука. В момента тя беше затворена, и препречваше пътя към вътрешността на контейнера.

Усмивката надникна иззад ъгъла и се ухили злобно.

–Хамиш...!

Хамиш се беше облегнал колкото се може по-назад. Нокътят на дракона замахваше само на два сантиметра от носа му в опити да го докопа.

Той огледа таблото за копчето, което управляваше пресата.

Намери го – червено, – наведе се под нокътя и бързо го натисна.

С механично тракане пресата започна да се отваря.

Си Джей се метна към тесния процеп точно когато Усмивката скочи на задното стъпало. Промъкна се през малкия отвор и се озова във вонящия боклук. Процепът беше достатъчно голям за нея, но не и за дракона. Засега бе в безопасност.

– Добре, Хамиш! Сега затвори!

Атакуващият кабината дракон заби глава през стъклото и изрева към Хамиш.

Шан се сви. Грег Джонсън трескаво се мъчеше да вдигне автомата от пода. И тъй като зъбите на дракона бяха точно пред него, Хамиш не можеше да стигне до червеното копче.

За ужас на Си Джей стоманената плоча на пресата продължаваше да се отваря.

Си Джей се намираше в тъмния метален търбух на контейнера, притисната в пресования боклук, безсилна да спре вратата, която продължаваше да се отваря.

Тъмният силует на дракона от вън ставаше все по-голям.